22 години, 140 компании, 30 000 работни места и 1 500 000 000 евро - така накратко в цифри можем да опишем какво се случи с един от най-мащабните икономически проекти в България - Тракия икономическа зона (ТИЗ).
Създаден като публично-частна инициатива с участието на 9 общини и 2 клъстъра - "Клъстер Тракия икономическа зона" и "Клъстер информационни и комуникационни технологии Пловдив", проектът успява да привлече най-големите инвеститори в страната. В момента там бази имат международни компании от различни индустрии, като "Сенсата Технолоджис", "Осрам", "Либхер" и "Кауфланд".
За това какво можем да очакваме от ТИЗ през тази година и кои сектори в индустрията у нас имат най-голям потенциал за развитие пред Money.bg разказва инж. Пламен Панчев, който е един от основателите на индустриалния център. Той е председател на Съвета на директорите на "Сиенит Холдинг" АД, председател на "Клъстер Тракия икономическа зона" и учредител на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие.
Източник: money.bg
- Началото на един от най-мащабните икономически проекти в България - Тракия икономическа зона (ТИЗ), се поставя преди повече от 20 години с индустриална зона "Марица". Г-н Панчев, как можем да опишем развитието му от 1995 година насам?
- Ако се върнем 20 години назад, тогава привлякохме един от първите инвеститори, направили вложения в зоната на зелено. Става въпрос за дъщерното дружество на концерна "Фереро" в България, което направи вложение в завод за преработка на череши. Постепенно дойдоха "Либхер", "Шнайдер Електрик" и така се постави основата на зона "Марица".
По-късно направихме зона "Раковски", където успяхме да приложим всичко, което бяхме научили дотогава. Появи се един сериозен отрасъл, като логистиката, който има сериозен ръст последните 3-4 години. Трябва да споменем, че той порасна с 30% в зоната и се очертава, като един от добрите браншове, които спомагат за цялостното й развитие.
После дойде индустриална зона "Куклен" с нашия партньор "КЦМ". В един момент, гостувайки на много партньорски проекти в Турция, в Китай и в Европа, стигнахме до идеята, че можем да обединим тези проекти в една икономическа зона. Добрата ни работа с общините прерасна в едно споразумение от влизащите в ТИЗ вече 9 общини. Към това се присъедини IT клъстера, защото той е също със сериозен ръст в региона.
Бих искал да се обърна към родителите, за да разберат те, че има бъдеще за техните деца в България.
- От началото на тази година към ТИЗ се присъединиха нови две общини - Хасково и Бургас. Има идея цялата зона да тръгва от Пловдив и да стига чак до морето. Какво точно включват плановете Ви за развитие в тази посока?
- Около година обсъждаме с двете общини тази възможност за съвместна работа. Опитваме се вече да промотираме възможностите за инвестиране и в Хасково, и в Бургас. Очакваме през тази година да имаме и първите резултати. В момента сме предложили на силен международен инвеститор да направи вложение в Бургас. За Хасково също имаме текстилна компания, с която преговаряме.
- Има ли условия и база за обособяването на такава зона в друга част на страната?
- Естествено, че има възможност. То такива центрове така или иначе има развити. Русенската индустриална зона, зоната в Божурище - това са успешни проекти, които ще продължат да се развиват. Поглеждаме и към Северна България, но не искаме да разширяваме проекта, без да сме сигурни, че ще можем да помогнем за развитието на региона. Потенциал обаче има.
- Към момента кои са най-големите инвеститори в ТИЗ и какво можем да кажем конкретно за участието на чуждестранни компании в проекта?
- Последната година се отвори предприятието на американския инвеститор "Сенсата", "Осрам" в момента изгражда такова, японската фирма SMC Industrial Automation в момента проектира, имаме преговори в завършваща фаза с нови 3 компании, които се надяваме да бъдат успешно финализирани през тази година. За зоната в Куклен преговаряме и с един немски инвеститор.
Само инициираните от ТИЗ работни места са повече от 30 000 вече, а компаниите са повече от 140.
Успех има и в областта на образованието. Ролята на общините и на Министерство на образованието трябва да я подчертаем. Заедно с тях успяваме в посоката на дуалното образование. Всички тези неща изискват огромно постоянство. Хубавото е, че този процес ние го започнахме преди 4-5 години, когато забелязахме, че проблемите се изострят. И вече можем да се похвалим с първите резултати.
Бих искал да се обърна към родителите, за да разберат те, че има бъдеще за техните деца в България и едновременно с това и към младите хора. Наистина има реализация, но когато и те положат усилия да придобият една квалификация, защото доброто заплащане е свързано с добрата квалификация.
- Прави впечатление, че чуждестранните компании в страната успяват да привлекат сред служителите си и граждани от други страни.
- Практиката все още не е толкова развита. Това е едно предизвикателство и има малко забавяне при отварянето на трудовия пазар в България. Основните наши конкуренти, като Словакия, Полша и Чехия много отдавна го направиха. В Полша, например, има повече от 300 хиляди украинци, които работят в страната. Вече е време да помислим за решаването на този проблем.
В България ни трябва и сериозен пробив в работата с малцинствата. Тук имаме 1-2 добри примера, но това трябва да си стане практика. Английска фирма да дойде у нас и работи с ромите по най-добрия начин, има и български компании, които ги използват успешна като работна ръка. Ако те завършват образованието си с една професия, тяхната реализация е сигурна.
- През 2016 година индустриалният център привлече инвестиции в размер на 357 милиона лева. Какви са прогнозите Ви за вложенията и за отварянето на нови работни места за тази година?
- Само инициираните от ТИЗ работни места са повече от 30 000 вече, а компаниите са повече от 140. Вече започваме да изравняваме броя на нашите представители, като има доста български инвеститори през последните години. Трябва да отбележим и ролята на европейските програми, които помогнаха на малки български производители да израснат. Ако трябва да посочим една цифра, над 1,5 милиарда евро са инвестирани през този период в зоната.
- Какви нови производствени бази предстои да започнат работа през настоящата година?
- Добър сигнал за нас е, че много от фирмите, които са при нас, разширяват производството си. Това ни дава едно спокойствие, че те са доволни от условията, които намират в България. Такива примери са "АББ", които направиха 2 завода в зона "Раковски" в рамките на 4 години, в момента в програмата им има отново разширение. "Магна" направи също разширение на завода си и в момента и се мисли за наемане на хора. Това са все фирми, които ни дават основание да сме оптимисти за откриването на нови работни места и за привличането на високотехнологични производства в зоната.
- Споменахте, че логистичният сектор е много развит в центъра. Кои са другите индустрии, които имат осезаемо присъствие в ТИЗ?
- На практика най-голямата логистична база на "Кауфланд", която е най-голямата не само в България, но и на Балканите, вече е около 100 хиляди квадратни метра и самите те предвиждат разширение с още 40 хиляди квадратни метра. С това съвсем ясно се вижда, че този сектор е в развитие.
Големите международни компании искат да работят с български подизпълнители.
Дойдоха още 3-4 логистични компании, като логистиката на метали и на хранителни продукти е в основата на развитието. Трябва да добавим и мехатрониката. Автомобилостроенето, производството на електрокомпоненти и на части за битовото машиностроене са водещи. Не трябва да забравяме и че в лицето на "КЦМ" има сериозен представител на металургията. Около зоната в Куклен може би ще се появят и по-иновативни производства на метал.
- Според данни на Евростат за индустриалното производство през февруари България, както и Словения, отчитат най-голям ръст в целия Европейски съюз. На какво се дължи това и какви са очакванията Ви за развитие на сектора в бъдеще?
- Според мен ръстът в производството ще продължи и защо съм такъв оптимист - това идва от непрекъснатите ми срещи, в които обсъждаме нови производства. Хубавото е, че в тях участват чисто български инвеститори.
Големите международни компании, в зоната вече имаме около 15 такива, искат да работят с местни подизпълнители. Ако ние успеем от българските компании да направим едни добри партньори на световните лидери, това ще помогне и на двете страни. Благодарение на тях наши предприятия успяват да имат сериозни дългосрочни поръчки и благодарение на тези добри договори те разширяват производството си.
- В кой сегмент на индустрията има предпоставки за най-сериозен подем у нас и какви са предимствата на страната ни за привличане на чуждестранни инвеститори?
- Според мен ще продължи ръстът на производството на автомобилни части, на части за битовото машиностроене, на различни електрокомпоненти. Текстилът традиционно си го има, но не бива да забравяме и производството на хранителни продукти, което също е много силно в региона и продължава да расте.
- Г-н Панчев, Вие сте учредител на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие. На фона на редица страни от Централна и Източна Европа България сякаш остава леко встрани от фокуса на китайските инвеститори. На какво се дължи това?
- Ако говорим за балкански държави, които не са членове на Европейския съюз, там ограниченията във взаимоотношенията с Китай са много по-малки, докато при нас някои регулации на Брюксел пречат. Аз обаче съм оптимист и в тази област.
Надявам се, че няма да остане само тази голяма държавна компания, която е в Пловдив и работи в областта на селското стопанство (бел.ред.: китайският лидер по производство и търговия със селскостопански продукти Тиенджин Фарм Култивейшън Груп Къмпани България). Самата тя има планове за разширение. Нашият партньор Джанг Чангцинг, който е председател на департамент "Китай" на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие", вече успешно продава българско вино на китайския пазар.
Вече имаме и няколко малки частни инвеститора, които дойдоха благодарение на асоциацията и направиха вложения в недвижимо имущество.
USD
CHF
EUR
GBP
