Енергийният глад на Турция расте. Но страната вече няма никакво намерение да е зависима от вноса. Затова е разработила амбициозен план, чрез който съвсем скоро ще покрива нуждите си сама и дори ще стане енергоизносител.

Географски Турция се намира в непосредствена близост до над 70 процента от световните запаси на нефт и газ. Ежегодно през Босфора и Дарданелите преминават хиляди танкери, превозващи гориво към Западна Европа. А и собствените енергийни нужди на Турция се покриват предимно чрез внос.

Сега обаче страната иска да се превърне в износител на енергия, както заяви наскоро турският министър на енергетиката Танер Йълдъз: според плановете, до 2023-та година 30 процента от потребностите от електроенергия трябва да се покриват от местни възобновяеми енергийни източници. Турция обаче залага и на ядрената енергия - до 2023-та тя възнамерява да построи три атомни електроцентрали.

През последното десетилетие потребностите от електроенергия са се увеличили от 130 милиарда киловатчаса на 240 милиарда - с това Турция се нарежда на второ място след Китай по ръст на потреблението на газ и електроенергия. "Ръстът в търсенето ще продължи и през следващите години. Сега внасяме 72 процента от необходимите ни горива, но това ще се промени драстично веднага щом построим трите планирани атомни електроцентрали", казва министър-председателят Реджеп Ердоган. Той е убеден, че в такъв случай Турция ще е способна и да изнася енергия.

Турците нямат нищо против атома

Строителството на първата АЕЦ в Турция - тази в Мерсин - вече е в ход. Проектът се осъществява заедно с руския "Росатом", а централата би трябвало да бъде пусната в експлоатация през 2019-та. Втората - в черноморската провинция Синоп - ще се строи съвместно с един японско-френски консорциум.

Плановете на правителството се натъкват на известна съпротива - през април в Истанбул се състоя демонстрация срещу строителството на реакторите, но в нея участваха само 50 души. За разлика от много заподноевропейски държави, турското население почти не отправя критики към приложението на ядрената енергия.

Търсенето на енергия в Турция расте неимоверно, подчертава и икономистът Фатих Бирол от Международната енергийна агенция. "Само по отношение на електроенергията Турция има нужда да увеличи капацитета с 45 гигавата - повече от всяка друга страна в Европа". Поради това правителството форсира проектите в сферата на ядрената енергетика, въгледобива, земния газ и възобновяемите енергийни източници. "Но е задължително използването на енергията да става по по-ефикасен начин, за да може разходите и екологичните проблеми да се намалят в дългосрочен план", препоръчва Бирол.

Сходна е и позицията на професор Танай Сидки Уяр, който казва: "Разширяването на мощностния капацитет означава просто, че за енергийната ефективност не се полагат особени усилия. А това би било загуба на пари и на ресурси". Според него първата крачка към решение на проблема би било намаляването на потреблението на домакинствата. "Ако те бъдат модернизирани според европейските стандарти, като например в Германия, ще изразходват по-малко от 50 киловатчаса на квадратен метър. Докато в момента разходът е до 300 киловатчаса на квадратен метър."

Съвсем наскоро в северозападната провинция Балъкесир бе открита най-голямата вятърна централа в Турция, в която са инвестирани 153 милиона евро. Централата трябва да произвежда над 500 милиона киловатчаса електроенергия годишно и така да покрива нуждите на около 170 000 домакинства. Мащабен проект е в процес на реализация и в анадолския град Коня, където на площ от 60 милиона квадратни метра предстои да се извлекат суровините от второто по големина въгледобивно находище в Турция и да започне производството на слънчева енергия.

Двоен морал

"Възобновяемите енергийни източници са част от енергийната стратегия на Турция", подчертава енергийният министър Танер Йълдъз. Но инвестициите в тях не са достатъчни. "Ръстът на потреблението е по-бърз от този на инвестициите в сектора", признава министърът.

Защо ли? Проф. Танай Сидки Уяр дава следното обяснение: "Предоставянето на лицензи представлява проблем. Ако искаш да откриеш ТЕЦ или АЕЦ, получаваш лиценза много лесно. Но при вятърните турбини е много по-трудно, при това става дума за една от най-ветровитите държави в Европа. Това за мен си е чиста проява на двоен морал", казва той.

От 2007 насам в Турция не са били обявявани нови процедури за кандидатстване и изграждане на вятърни централи. Това е свързано с факта, че турското правителство "залага на ядрените централи и ТЕЦ-овете", посочва Уяр. Според него обаче Турция може да се превърне в надежден и независим износител на енергия и без да строи реактори - чрез комбинацията от ефикасност и възобновяеми енергийни източници.