Според обзорен материал на британския вестник „Файненшъл Таймс", посветен на отиващата си 2008 година, развиващите се пазари в Европа са били засегнати от кризата по-силно, отколкото преживяващата трудности „средиземноморска част на еврозоната", тоест Италия и Гърция. „Особено силно ударени в Източна Европа бяха България, Румъния, Украйна и Унгария", смята авторът на FT. Нека преценим доколко той има право.

Българското правителство твърди, че икономическият растеж в страната ще бъде във всички случаи над 6% в края на 2008 година, а чуждестранните инвестиции продължават да бележат ръст. Инфлацията се успокоява, резервите се трупат. Безработицата е под средната за Европа. Според редица анализатори България посреща кризата в по-добра ситуация от много други европейски държави.

Заедно с това през следващата година ръстът на БВП на България може да се съкрати трикратно, а финансовият министър очаква по-малко чуждестранни инвестиции. Намаляването на индивидуалното потребление може би ще съкрати дефицита в текущата сметка, но това балансиране ще стане по „грубия начин", като твърдо приземяване. Очакват се затруднения при кредитирането и сериозни трудности в свързаните с икономическия цикъл отрасли. Продължаваме да се държим за валутния борд, въвеждането на евро сякаш не зависи от нас.

Засега на финансовата криза най-сериозно реагира фондовата борса, като при средно за света понижение на борсовите индекси от над 40%, водещите индекси на БФБ спаднаха с 80% през 2008 г. По информация на Дарик, от 26 планирани първични публични предлагания на акции на компании, през отминаващата година са реализирани само три.

Тъй като брокерите и строителите задържаха цените на имотите в България на фона на спада на европейските имотни пазари, възможно е корекцията през 2009 г. да дойде по-остра, отколкото на други места в региона.

Туризмът в масовите курорти отново отчете приходи, но много нови ваканционни комплекси останаха празни, а заявките за 2009 са намалели драстично. Традиционно печелившият курортен комплекс „Албена" съобщи за 19% спад на печалбата за летния сезон и вероятност догодина половината от обектите да не отворят заради липса на гости. Освен ако в последния момент, заради кризата, търсенето на евтината дестинация България не се увеличи рязко, туристическият бранш трябва да се готви за ниски цифри.

Промишлеността отново ще страда - за разлика от държавните монополни дружества, които продължават да получават исканите увеличения на цените, а доказаните случаи на корупция и шуробаджанащина остават ненаказани. Според данните на IBM България се превръща в икономика на услугите, за сметка на промишлеността и инженерната научно - развойна дейност. В кръга на шегата, ще трябва повече да работим върху учтивостта като национална черта. Нали за отрасъла на услугите от ключово значение е да си вежлив, услужлив и изпълнителен.

В общи линии, България може би действително е настигната от кризата, но негативните последици трябва да се чакат догодина. Както професор Минасян изтъкна по-рано, българските политици все по-често използват „кризата" като параван. Голяма част от икономическите ни трудности се дължат не на световната циклична криза, а на перманентната криза на държавното икономическо управление. Може търсенето и цените на металите напоследък да се сринаха заради глобалната рецесия, но не това е причината за стремителния упадък на „Кремиковци" през тази година, по-рано за приватизацията на комбината за 1 лев и накрая за срива на футболния клуб ЦСКА.

Успокоителното е, че в тази кризисна среда правителството е приело експортна стратегия, която обещава в срок до пет години да заличи ежегодните търговски дефицити от десетки милиарди и да ни изкара на плюс. Живот и здраве, пак ще си говорим след пет години. Но за тази върховна експортна цел сигурно ще трябва на изборите през пролетта да се спрем на същите лица от последните пет години - което е отново в кръга на шегата, разбира се.

Ако анализираме по-отблизо данните за вноса и износа ще видим, че ако ги нямаше ежемесечните милиарди минус в търговията ни с Русия и Украйна, търговското салдо действиетлно можеше да излезе на плюс още сега. Тук не става дума за спиране на вноса на газ от Русия, а за нещо по-компелксно, което е в компетенцията на политическата икономия. След като внасяме толкова много от тези страни, бихме могли по политически път да увеличим и износа си към тях.

Само че скорошното разрешение от Русия на България да изнася рибни продукти за огромния руски пазар е по-скоро злъчна подигравка към търговските ни представители в Москва. В тази връзка германците казват: „Нося сови в Атина", а българите „продавам краставици на краставичар". Русия има излаз на десетина морета, а руснакът и без копърката в доматен сос консумира четири пъти повече риба от българина.

Разсъждавайки върху големите руски пазари, мислите ми по естествен път прескачат върху „Богатството на народите" на Адам Смит. В тази голяма книга се крие следната идея: има естествена структура на пътя към богатство за дадена страна. Държавите с благоприятен морски излаз забогатятват посредством риболов, морска търговия и корабостроене; страните с добра почва и хубав климат - първо със селско стопанство. После могат да се развиват всякакви сектори на промишленост, услуги и наука. Но ако селското стопанство в страните, които имат природна предпоставка, остане недоразвито, пълната степен на богатството няма да бъде постигната.

България ще остане най-бедната страна в Европа дотогава, докато политиците и икономистите се провалят да помогнат на селското ни стопанство; докато внасяме 60 хил.т. свинско месо всяка година, зърнената реколта гние по складовете, а горите се изсичат, защото в някои държавни структури са се впили кърлежи.

В края да се върнем към концепцията за „България засегната от кризата". Съществува и диверсионен сценарий, който не трябва да се изключва с лека ръка: журналистът на „Файненшъл Таймс" не прави деликатната разлика между България и Македония и видените от него икономически трудности не се отнасят за София, а за друга европейска столица. Не е невъзможно: няколко месеца подред водещият икономически аналзатор на британския The Telegraph твърдеше, че Сърбия е „на колене" пред МВФ, докато накрая Фондът се принуди доброволно да предостави 512 млн. долара на западните съседи в стенд бай споразумение.

В края на календарната година обобщенията могат да се очакват. FT видя нещо много интересно: 2008 бе година, в която хората най-сетне спряха да предсказват какво ще се случва в бъдеще. Повечето прогнози бяха ревизирани през тази година, за жалост предимно в посока надолу. Дори управниците на България в един момент бяха принудени да признаят, че не стоим встрани от глобалните процеси. Да смеем ли тогава да се надяваме, че в един момент, когато в края на 2009 г. потребителските цени се стабилизират ниски, а икономиката тръгне отново във възход, ще видим осъществяването на тези процеси и в България?