Българската стопанска камара- съюз на българския бизнес изпрати декларация до министъра на здравеопазването, директора на НЗОК и председателя на Българския лекарски съюз по повод предложенията за постепенно увеличаване на здравноосигурителната вноска до 9 на сто през 2009 г. 

Според БСК това предложение показва и от трите страни непознаване на действителните причини за недостатъчното финансиране на системата на здравеопазването.

Никакво увеличение на вноската не може да компенсира абсурдно ниската база, върху която държавният бюджет осигурява преобладаващата част от ползвателите на здравни услуги, се казва в документа на камарата.

Разчетите показват, че увеличението на здравноосигурителната вноска на 7 на сто ще осигури допълнителни приходи само от около 165 млн.лв.

Същите приходи могат да се получат, ако държавният бюджет осигурява посочените в декларацията 4 300 хил. души (вкл. и децата) с 6-процентна вноска върху 152 лв., колкото е официално обявената граница на бедността в страната, твърдят от камарата.

Предложението за решаване на финансовите проблеми на системата на здравеопазването чрез увеличение само на здравноосигурителната вноска означава ново отлагане на необходимите реформи в тази система, смятат от БСК.

Според БСК обявените от страна на БСП намерения за повишаване на здравноосигурителната вноска от 6 на 7 на сто не могат да решат проблема с недостатъчното финансиране на здравната система. Това решение ще има само минимален временен ефект, тъй като не отстраняват двата основни нейни недостатъка- отсъствието на реформи на системата, насочени към стриктен контрол върху разходите и недостатъчното финансиране от държавния бюджет на лицата, които по закон трябва да осигурява.

Събраните от БСК данни показват, че приблизително 2800 хил. души получават доходи и се осигуряват върху среден осигурителен доход от около 350 лв., което означава 21 лв. месечна вноска. Около 4 300 хил. души се осигуряват от държавния бюджет върху среден осигурителен доход от около 100 лв., което означава 6 лв. месечна вноска.

Основната част от осигурените от държавния бюджет са приблизително 2300 хил. пенсионери, осигурявани върху средна пенсия от около 150 лв., което означава 9 лв. месечна вноска; около 1500 хил. деца до 18-годишна възраст, осигурявани с вноска от 0,5 на сто върху 220 лв., което означава само 1,10 лв. на месец; близо 500 хил. студенти, войници, безработни, социално слаби, затворници и др., осигурявани върху 110 лв., което означава 6,60 лв. месечна вноска.

Освен тях има 700-800 хил. души, ползващи здравни услуги, без да са осигурени.

Тези данни показват, че основните потребители на здравни услуги (пенсионерите и децата), се осигуряват от държавния бюджет с вноски, които са 3,5 пъти по-ниски от тези на работещите.

Въпреки че са значително по-малък брой, работещите лица осигуряват 70 на сто от приходите на здравната каса, а държавният бюджет - 30 на сто. Това означава също, че вноските от държавния бюджет на практика не са 6 на сто, а 1.8 на сто, твърди БСК.

Здравното обслужване е услуга и цената на тази услуга трябва да бъде еднаква за всички нейни потребители. Ако осигурителната вноска се повиши на 7 на сто, приходите на здравната каса ще нараснат с 16.6 на сто, като 70 на сто от това увеличение ще се поеме отново от работещите лица.

Ако вноската се запази 6 на сто, но държавният бюджет започне да осигурява на същия доход, както на работещите лица, приходите на здравната каса ще нараснат с 250 на сто, изчислиха от БСК