Борбата на Каталуния за независимост може да е най-тежката политическа криза в Испания от десетилетия, но тя не е Grexit, Brexit или дори Frexit за чуждестранни инвеститори.

Притежателите на испански акции и облигации в чужбина - а и собствениците на активи от еврозоната като цяло - успяха бързо да отхвърлят сравненията с избухналите последователно кризи, свързани с държавния дълг, които засегнаха еврозоната между 2010 г. и 2012 г., пише в свой анализ Reuters.

Въпреки че най-богатият регион в Испания има по-голяма икономика от Гърция, Португалия и Финландия, цената на испанските и каталунските активи остана почти без промяна. Това показва, че пазарите разглеждат кризата с Каталуния най-вече като вътрешен проблем с малък, ако въобще има някакъв системен риск за държавата, банките или еврото.

Макар основният испански капиталов индекс IBEX да падна със 7%, той все още е с годишен ръст от повече от 10%. Разходите по 10-годишните заеми на испанското правителство, както и тяхната рискова премия над германските им еквиваленти, са по-ниски, отколкото в началото на годината. А обменнният курс на еврото слабо се увеличи.

Сценарий различен от гръцкия

Мащабът на финансовия риск спрямо брутния вътрешен продукт на испанската провинция е много различен. Дългът на Каталуния е 77 млрд. евро, около 1/4 от този на Гърция. 52.5 млрд. евро, или малко над 2/3 от тях, се дължат на Испания. 8.175 млрд. евро са заемите към местни финансови институции, 6.018 млрд. евро към останалия свят и 10.035 млрд. евро към други кредитори, според данните на испанската централна банка.

Международната експозиция е твърде малка, за да създаде вълнeние в еврозоната, дори и в случай на каталунски фалит, а ефектът върху Испания също ще бъде ограничен. Общият дълг на Каталуния към центъра представлява едва 4.75% от съвкупния дълг на Испания към края на 2016 г.

Независимостта сама по себе си не би довела до дефолт по държавния дълг, нито до излизане от страна на вече съществуващ член на еврозоната, което предизвика тревога по-рано през десетилетието, като имаше опасения за деноминиране на суверенния риск, последващ банков стрес и правни прецеденти, които да се разпространят из целия ЕС.

Икономическото доверие и бизнес рискът за испанските фирми и домакинствата може да се окажат проблем за маржовете на капиталовите инвеститори, но това засега до голяма степен се смекчава от процъфтяващата световна икономика и най-бързото икономическо разширяване в еврозоната за повече от 6 години.

Шансовете за самото отцепване са малки. Един от водещите инвеститори в каталунски облигации смята, че идеята на областта за независимост винаги е била съмнителна правно отношение.

"Гърция беше много различна история - самото съществуване на Гърция като част от паричния съюз беше поставено под въпрос. В Каталуния независимостта никога не е била конституционна, тя няма правно основание", обяснява Марк Даудинг, старши мениджър в BlueBay Asset Management, който е дългосрочен инвеститор в каталунския дълг.

Ако в крайна сметка независимостта на Каталония винаги е била малко вероятна, останалото е просто "буря в чаша вода" за финансовите пазари, посочва Даудинг.

Пазарите се опитаха да преоценят различните елементи на испанския финансов свят, но малка част от тези стъпки бяха трайни.

Разликата между каталунските и испанските облигации бързо се увеличи до най-високото си ниво за повече от година след забранения референдум за независимост от 1 октомври, тъй като инвеститорите избягаха от дълга на размирния регион. Но сега тези загуби не само са изтрити, а са намалели до най-ниските нива от средата на юли до 250 базисни пункта.

Рискът за банките

Испанските банки със седалища в Каталуния - Banco de Sabadell и Caixa Bank понесоха най-тежките удари в разгара на кризата, но после и двете преместиха централите си извън региона и цените на акциите им все още са с над 20% нагоре на годишна база.

"Това е много различно от другите кризи, пред които еврозоната беше изправена напоследък. Това е преди всичко вътрешен проблем и национален въпрос за Испания. Не смятаме, че в настоящия момент това ще доведе до системна криза", каза Надя Гарби, икономист в Pictet Wealth Management.

"Най-засегнати са испанските акции; облигациите са понесли сравнително скромeн удар, а еврото е засегнато най-вече от ЕЦБ", каза Никола Мей, анализатор и мениджър портфолио в Pimco - най-големият инвеститор в облигации в света и собственик на каталунски дълг.

Продължаващата програма за монетарни стимули и закупуване на облигации на Европейската централна банка спомогна за понижаването на потенциалната нестабилност.

Целият дълг на правителствата в Южна Европа - считани за най-големи бенефициенти на щедростта на ЕЦБ - е бил търсен оттогава. 10-годишните испански дългови книжа са с 13 базисни пункта под нивото преди референдума от 1 октомври.

"Като инвеститори се намирате в среда, която откровено изглежда доста благоприятна от перспективата за волатилност", каза Андрю Мълинър, портфолио мениджър в управляващото дружество Henderson.

Основният европейски индекс на волатилността е близък до най-ниския от преди финансовата криза през 2008 г.

Испания беше една от страните, които пострадаха най-тежко по време на дълговата криза в еврозоната в периода 2010-2012 г., като нивото на дълга й скочи от 29% от БВП до 99%, след като трябваше да приеме спасителна програма от Европейския съюз, за да спаси банките си.

Тя премина през годините на рецесия и преобърна тенденцията, превръщайки се в една от най-бързо растящите икономики в ЕС в момента. Очаква се тя да расте с 2.4% през 2018 г., което е значително над средното ниво за еврозоната от 1.8%.