Думата „криза" в последните дни е най-честото повтаряната. По-страшното е, че тя не е само на хартия, а в реалността и разяжда кръвоносната система на финансовия организъм на Европа. Досега финансовата политика беше може би единственото нещо, което обединяваше страните-членки на съюза. Последните политически събития показаха, че европейците нямат единна позиция по икономическите въпроси и „на час по лъжичка" изразяваха позиция.

Косово обяви едностранна независимост на 18 февруари тази година. Афганистан и Франция първи признаха новата държава. Последваха ги Словения, Ирландия, Люксембург, Чехия. България изчака дълго, преди да признае „новото парче в политическата карта на Балканите".

Към настоящия момент страните от ЕС все още не са единни и за атомната енергия. Германският канцлер Ангела Меркел подкрепя отварянето на съюза към атомната енергетика.

Според Фулвио Конти, директор на „Енел" въпреки че първоначално ядрените централи означават по-голяма финансова ангажираност, в по-дългосрочен план атомът е най-изгодният. Един ядрен мегават струва 60 евро, докато един мегават от въглища е 60-70, а един мегават от земен газ - 100 евро. Италианското правителство вече работи по промяна на законодателството за енергетиката. 

Австрия остава непримирима по отношение на употребата на атомната енергия. Страната на Моцарт е заложила на възобновяемата енергия.

Не без значение беше фактът, че имаше настроения сред някои страни от Еврозоната да върнат в обращение старите си валути и да се откажат от еврото. „Един от независимите електрони в съюза" - Великобритания и досега не са приели еврото и разчитат на британската лира.

Лисабонският договор, който се смята за повратна точка в историята на ЕС, не беше приет еднозначно от европейците. Ирландия отказа да ратифицира документа.

Две години след реалното членство в ЕС България и Румъния остават на опашката на съюза и страните- членки не искат да отворят трудовия си пазар за нас. Това разбира се не спира икономическата емиграция.

Както написа „Дойче Веле", от години ЕС твърди пред гражданите си, че 27-те могат да бъдат силни само заедно. Но това очевидно се отнася само за добрите времена. В лошите солидарността отстъпва на заден план, напред излизат националните интереси.

Европейските държави не постигнаха съгласие и по идеята за европейски спасителен план. Като стана ясно, че Германия при подобен фонд щяла да участва с една пета от средствата, финансовият министър Щайнбрюк заяви: без нас!

Британският премиер Гордън Браун започна да настоява за гигантски европейски спасителни пакети, след като му се наложи да изкупи части от банките в страната си.

Обединен Брюксел прие да бъдат гарантирани депозитите до 50 хиляди евро, но само защото няколко дни преди това отделни държави членки започнаха да вземат индивидуални решения. Първа въведе системата на пълна гаранция Ирландия. Германия и Австрия не се забавиха.

Големи са очакванията от срещата от Г-7 във Вашингтон за терапия на „финансовия птичи грип". Това е „най-сериозното заболяване на финансовата система от Голямата Депресия насам.

Всъщност фалитите на банки не са нещо непознато за Европа. През 18 век няколко трезори са банкрутирали, защото някои крале не са могли да изплатят взетите заеми за водените войни.

На този етап държавите на практика изкупуват самите банкрутирали институции. Така се случи с „Хипо риъл истейт". Правителството национализира и закъсалата „Фортис".

Всяка страна решава сама проблема. Както се казва, голяма демокрация цари... Но дали тя няма да разруши крехкото единство в Европа?