Д-р Панглос в настоящата пандемия не е бедният философ от пиесата Candide на Волтер, а разказвача на приказката за балона на "акциите на пандемията", пише Брендън Браун. Оптимистичното послание е същото - дори когато се случи бедствие, тези акции са най-доброто на света.

Разказвачите на тази приказка твърдят, че пандемията е ускорила технологичния прогрес, най-вече дигитализацията. Иновациите, които иначе биха отнели години и даже десетилетия, днес се случват в рамките на месеци или по-бързо. Всички трябва да празнуваме.

Това няма смисъл поради две причини

Първо, дори ако беше вярно, че ускоряването на технологичните промени води до просперитет, ние трябва да извадим от потенциалната "печалба" човешките и икономическите разходи от самата пандемия. Смърт, болест, влошено качество на живот, много услуги вече не са достъпни или са достъпни, но при висок риск от инфекция, ресурси, насочени към защита от или атака срещу вируса, принудително безделие - това са някои от разходите, които попадат сред негативите.

Второ, фактът, че пандемията е ускорила технологичните промени, сам по себе си не е непременно добро. Темпото, с което пътуваме в една неизвестна гора, не винаги е по-добро, защото сме по-бързи. Всъщност една от функциите на невидимата ръка е да оптимизира скоростта на това пътуване, което често означава да го забави. Ако пандемията отприщи сили, които кара тази ръка да се повреди (казано иначе, тя развали сложна ценова сигнализация в икономиката, особено на капиталовите пазари), тогава има основания за безпокойство.

Повествованието

Според разказвачите на историята за "акциите на пандемията", бизнесът не е имал друг избор, освен да експериментира със служителите си, работеща у дома, и изненадващо е установил, че това е лесно осъществимо и икономично, поне в някаква степен. Без пандемията компаниите щяха да продължат да действат много по-предпазливо при подобни експерименти - щеше да се стигне до същото заключение относно осъществимостта и желателността на дистанционната работа, но след много по-дълъг период от време.

Пандемията е причини късо съединение на бъдещето и настоящето. Подобна е историята и при по-възрастните домакинства, които в миналото не пазаруваха онлайн, но днес, принудени от страх от болести - или от заповеди за оставане у дома - започнаха да изоставят физическите обекти. Сега намират промяната в начина си за толкова полезна, че няма да се върнат в магазина, когато пандемията приключи - добре е, че са били принудени да експериментират!

Излишно е да казвам, че най-ентусиазираните разказвачи на историите за принудителен технологичен прогрес са говорителите на бизнеса, който уж е спечелил от това - например облачните технологии, онлайн търговците на дребно, големите технологични монополисти.

На фона на паричната инфлация, характеризираща се с мощно поскъпване на активите, тези предприятия се радват на фантастичен пазар за емитиране на акции. Нулевите и отрицателните лихвени проценти стимулираха нуждата за доходност сред инвеститорите, които поради това забравиха нормалния си скептицизъм относно спекулативните активи.

Икономическата сцена беше подготвена преди Covid-19

Още преди да се случи пандемията се твърдеше, че годините на инфлация на активите са ускорили дигитализацията до темпове над нормалните. Затова технологичните фирми, способни да набират капитал при впечатляващо евтини условия, действаха много бързо на капиталовите пазари. Това изкуствено предимство им позволи да започнат хищнически ценови политики, за да елиминират конкуренцията от по-старите или алтернативни технологии.

Новите цифрови технологии се радваха на критична маса от потребители, което означаваше, че след като толкова много фирми и домакинства ги бяха възприели поне отчасти, за тях беше твърде скъпо да върнат часовника назад и да се обърнат към аналоговите технологии, когато в дигиталните такива се появят тежки недостатъци.

Сред дефектите на дигитализацията са уязвимостта към вируси и киберпрестъпност като цяло, като същевременно се саботира поверителността. И обратно, разходите за изграждане на защитни средства срещу тези нови сили на разрушение, плюс в някои случаи дейностите на самите агресори, добавят към прогнозите стойности на БВП.

Въпреки това, растежът на жизнения стандарт, измерен въз основа на данните за националния доход, продължава да се представя по-слабо от предишните рекорди на технологичния бум (включително САЩ в средата на 20-те или втората половина на 90-те години), което вероятно показва мащабите на погрешните инвестиции в дигитализация.

И накрая, скоростта на пътуването в гората на дигитализацията означава, че докато се формира силна политическа реакция срещу свързаната злоупотреба с пазарна мощ, новите монополисти търсачи на ренти вече са опустошили полето от конкуренти пред себе си.

Погрешните инвестиции, породени от пандемията

Превъртаме лентата напред до пандемията. Принудителното учене и експериментиране, които тя предизвика, са със съмнително качество. Идеята, че предприятията, които реорганизират дейността си така, че да позволяват работата у дома, са открили постоянни повишения на ефективността, далеч не е доказана. Ценовият механизъм още не е имал време да отрази многообразието от индивидуални решения на работниците, служителите и пазара на недвижими имоти.

Да, много домакинства нямаха избор, предвид страха от болестта, и трябваше да започнат да пазаруват онлайн, макар че в този отрасъл монополистът вече е силен. Но колко по-добро щеше да е потребителското изживяване, ако имаше по пет компании като Amazon и Google, вместо само една, и ако физическите търговци не бяха фалирали междувременно, понякога задушени от регулациите възприети срещу пандемията. Ускореното унищожение на старите технологии и капиталът, вложен в тях, забавят просперитета.

Пандемията върви ръка за ръка с поскъпването на активите, което само по себе си добавя към деструктивния потенциал на технологичното ускорение. Отчаянието за доходност, задълбочено то факта, че Федералният резерв възприе инфлационен таргет от над 2%, доведе до сериозни спекулации на ключовите пазари. Да, може да има бум след пандемията. Но ще открием, че покачването на просперитета след нея ще продължи да ни разочарова.