Европейската комисия е на път да отправи серия предложения към страните членки, насочени към премахване на специфичните национални изисквания към стоките, внасяни от други страни от Съюза. Според Брюксел националните претенции възпрепятстват свободната търговия в ЕС, пише EUOBSERVER.  

В документ, видян от журналистите и предстоящ за обнародване от комисаря по промишлеността Гюнтер Ферхойген, европейското правителство настоява, че както националните, така и съюзните правила изграждат бариери за вътрешния пазар на стоки и услуги в ЕС. Това трябва да се промени.

Националните технически условия за стоките не са хармонизирани на европейско равнище и това резултира в ненужен административен контрол и тестове, които редица компании, особено малките  фирми, не могат да си позволят и в крайна сметка предпочитат да не излизат извън собствения си национален пазар.

Изчисления на комисията показват, че ЕС губи годишно близо €150 млрд. от търговия поради въпросните недоразумения.

Предложението за нова директива предлага да се насърчи т.нар. принцип на взаимното признаване, според който всеки продукт, съответстващ на правилата в една страна - членка, може да се продава на пазара в друга без допълнителни уговорки.


Ако страната все пак реши да откаже пазарен достъп или изисква модификации на продукт от друг член на ЕС, то „тя трябва да разясни точните причини за отказа си. Тя е натоварена със задължението да докаже, че отказът на разрешение за продажба на продукта на територията на страната е необходим".

Този ход много вероятно ще възбуди духовете в ЕС. В частност, вероятно ще се повторят възраженията от т.нар. директива за услугите, според която наредба дадена услуга, която се приема за добра в една страна членка, трябва да бъде добра за всички членове на ЕС.

В опита си да улесни компаниите в намирането на точните национални технически изисквания, Комисията предлага всяка страна - членка да изгради един или няколко контактни информационни центрове.

Законопроектът се отнася до „всеки промишлено произведен продукт или селскостопански продукт, включително и рибните продукти" и към всяко конкретно решение на държава членка, което може да доведе до въвеждане на забрана на даден продукт поради по-строги национални мерки.

Освен националните правила, във въпросния документ и самото право на ЕС е изложено на критика поради противоречивия си характер и неправилно подбраните думи.

„Различни дефиниции се отнасят за един и същ продукт, докато други фундаментални понятие изобщо не се дефинират". Проекто-документът се стреми да въведе общи процедури на оценка в ЕС, което да предотврати препокриването и да намали бюрокрацията.

Други предлагани мерки са за изясняване и по-добро опазване на маркировката CE [Communaute Europeenne], която бе въведена с цел да вдъхне сигурност на потребителите, че продуктите са произведени в съответствие с правилата на ЕС.

Според Брюксел редица продукти носещи този знак не отговарят на европейските правни норми, което означава, че могат да са вредни за гражданите или да създават конкурентно предимство за продукти, произведени при по-ниски разходи.

Изпълнителният орган на ЕС предлага маркировката CE да се регистрира като колективна марка, което „ще позволи на публичните власти да предприемат бързи и ефективни действия срещу злоупотребите".