В дългосрочен период всички ще сме мъртви. По този оригинален начин Кейнс е отвърнал на въпрос, свързан с бъдещето. Мрачно, а? Всъщност ни се искаше в дългосрочен период да сме богати ... Крилатият отговор на Кейнс може да ни даде материал за размисъл каква е ползата от прогнози с хоризонт отвъд непосредствените икономически процеси*.

Изглежда на противоположното мнение са авторите от Industry Watch, изследователска компания, базирана в София. В материал за вестник „Дневник" от 19ти октомври т.г. те заявяват, че не е чак толкова трудно икономистите да дават ясни и категорични оценки и прогнози за състоянието на нещата.

Изкушавам се - тъй като в техния материал е визирана анонимната общност на икономистите - да отговоря на хвърлената за дискусия ръкавица. Бих казал подхвърлена, и то надменно, защото ако някой си е блъскал главата с теоретична икономика, ще разбере капана, в който господата от Industry Watch са влезли сами. Давам им с уважение думата:

Те изтъкват, че е нужно да се осъзнава разликата между политически решения и макроикономически индикатори, като прогнозата на индикаторите трябва да се прави изолирано от политиката. После, развитието на икономическите процеси било въпрос на вероятности, структурирани около минал опит, от рода „утре сутрин около 8.30 София ще започне да се задръства от коли".

След като ни обясняват, че категорично отричат възможност от макроикономическа криза в резултат от фиксирания валутен курс или на дефицита по текущите международни плащания, те споменават непълнотата и неточността на официалните статистически източници, решават, че „прогнозата за макроикономическите индикатори са осреднените величини от прогнозите на отделни макроикономисти" и завършват с призив за опростяване на икономическия език за по-свободно разбиране от широката публика.

Изречението бисер гласи: „Чисто методически, несигурното бъдеще не означава, че макроикономистите трябва да са несигурни". Определено е така, но макроикономистите могат да са сигурни и в своето незнание и с подобна скромност значително ще намалят възможността да оплетат конците.    

Нека получилите нашето внимание български автори преговорят разликата, която Фридрих Хайек поставя между сложните системи от реалността и измислените системи, каквато е самата идея за макроикономика от съчинени в годините показатели. Въобще, спорен е въпросът доколко показателите, които използваме, отразяват или измерват силите, които движат икономиката.

Икономиката е сложна система, като знанието, с което разполагаме за нейното функциониране, е оскъдно. Централните банкери дори се шегуват, че управлението на икономиката наподобява шофиране със затъмнен преден прозорец, като шофьорът трябва да се води по огледалото за обратно виждане.

Хайек ни напомня също и за грешките на конструктивизма: заблудата, че човечеството само е изградило системата, в която живее, както и че държи в своите ръце бъднините си. Но това все пак са неща за по-напредналия курс.  

Пак за по-напреднали, но много уместни за случая са разсъжденията на Атали и Гийом относно митологията на икономиката. Под термина могат да се разбират няколко неща, в случая визирам разпространяваните не без помощта на медиите вълшебни приказки относно възможността да се планира и прогнозира в широко икономическо бъдеще.

Дали някъде има съвет на белокоси икономисти, които определят с какъв процент ще расте българското БВП или ще поскъпне керевизът? Дали ултра-юпита с безпогрешни иконометрични модели в своите лаптопи могат да изчислят с десети от процента  растежа на инвестициите в основен капитал? Не по-различна от митология е представата, че финансовото министерство разполага с универсална матрица и супермощен компютър, който смята половин година и казва „42", а икономистите разбират, че въпросът е за бъдещия ни дефицит по външнотърговския баланс.

Е, истината е, че във Франция такива неща няма. Какво ни кара тогава да мислим, че в България нещата стоят на „строга научна основа"? В крайна сметка, какво е икономическа реалност, и какво е композирана от макроикономистите реалност? Във всяка наука се прилагат модели, признавам, въпросът е, че макроикономическите модели които се приемат с аплауз при нас са (с едно-две изключения) от вече остарялата количествена школа. В редица напредничави страни, визирам Германия и отчасти Великобритания, се видя, че могат да се правят пари и без да си количествено ориентиран монетарист.

Най-противоречиво в статията „Макропрогнозите могат да бъдат категорични" за мен е разделянето на политически от макроикономически предвиждания, каквото разделяне не може да доведе нещо по-различно от цифрова еквилибристика.

От мен - една фикция. Икономиката наистина може да бъде предвидима в известен бъдещ период, но обществото има уникалното свойство да развива в своите покрайнини феномени, които в центростремителните цивилизационни процеси доста бързо влизат в центъра и променят обществената реалност, на която се градят прогнозите на господа макроикономистите.

В крайна сметка, катастрофата се дефинира тъкмо като внезапен отговор на системата спрямо постепенно натрупвани изменения в средата. Малко преди да се разрази Голямата Депресия, президентът на САЩ заявява, че „гледаме с увереност в бъдещето" и „националната икономика никога не се е развивала толкова добре".

В заключение, уважения за колегите, които във всекидневно издание са имали смелостта да засегнат една универсална тема от философията на икономиката. Но считам, че ако Industry Watch са искали на първо място да ни кажат, че няма опасност глобалната кредитна криза да се пренесе върху българската икономика, или че валутният борд няма да падне в скоро време, те не е трябвало да посягат толкова грубо на запазената територия на вълшебници и пророци.

* под непосредствен икономически процес в случая разбирам явление, което е започнало, т.е. движещите го фактори са се задействали, преплели са се и в определен период коеволюират заедно. За разлика от непосредствения икономически процес, хипотетичният икономически процес се основава на задействането или преплитането на фактори, които в момента са в богатото съзнание или изплуват от подсъзнанието на макроикономиста.