Вътрешните министри на ЕС постигнаха неформално споразумение за споделяне на лични данни като ДНК и отпечатъци на пръсти като средство за справяне с престъпността и тероризма, информира днес EUOBSERVER.

По време на неформалната си среща в Дрезден, Европейската комисия начело с Германия успя да се обедини около план за предоставяне на взаимен достъп до данните за регистрация на автомобили, ДНК файлове и отпечатъци на пръсти.

„Целта ни е да създадем модерна мрежа с полицейска информация за по-ефективен контрол на престъпността в Европа", е казал германският вътрешен министър Волфганг Шойбле. Сега се очаква комисия да изготви конкретен план преди официалната среща на министрите на ЕС на 15 и 16 февруари.

Германия и още шест други държави всъщност вече се бяха обединили в аналогичен пилотен проект по т.нар. договор Прюм, подписан през 2005 извън структурите на ЕС (с Белгия, Франция, Люксембург, Холандия, Австрия и Испания).

Сега комисията ще предложи формалното пренасяне на договора Прюм в европейските закони - стъпка, която досега бе възпрепятствана от резервираните Великобритания и Ирландия. Но не е много вероятно текстът на договора Прюм да бъде просто копиран в „законниците" на ЕС, защото по думите на европейски дипломат, „дяволът е в детайла".

Британия, Ирландия, Чешката република и Полша са заявили, че искат повече време да преценят финансовите и юридически ефекти на германското предложение, според съобщението за пресата.

Шойбле пояснил, че откакто Германия и Австрия са започнали да споделят данни по споразумението Прюм, 1,500 съвпадения са открити в австрийските бази данни, когато германските власти са проверявали за „хора без следи", а обратния брой е 1,400.

Според германския министър, това доказва, че създаването на единна мрежа от националните бази данни е просто, но много ефективно средство за борба с престъпността през граници и международния тероризъм.

Много граждански групи се противопоставят на това решение - според тях то ще обърне „с главата надолу" съществуващите методи за обмяна на информация, към които проявява уважение даже и Европол. Стига се твърде далеч, според не- правителствените организации.

Въпреки това, постигнатото съглашение се приема като съществен успех за Германия в самото начало на президентството й. Също така то опровергава упреците, че решенията в ЕС се взимат с единодушие, а не с мнозинство, което утежнявало политическата процедура.

Освен другото, на срещата в Дрезден имаше достатъчно политическа подкрепа за предложението за улесняване на разводите в ЕС. Макар Малта, където разводите са забранени, да се противопостави силно на плана, повечето държави подкрепиха схемата, която трябва да улесни гражданите на ЕС.

Около 170,000 годишно е броят на разводите между съпрузи от различни националности в рамките на ЕС. Ирландия, където преди развод трябва да изтече четиригодишен период на разделено живеене, както и Британия, решиха да използват т.нар. право да не вземат участие, което е заложено в европейското законодателство.