Въпреки, че става на 50 години този месец, Европейският съюз все още не знае какво точно иска да стане, когато порасне, коментира днес Ройтерс. Шестстранния съюз наречен Европейска икономическа общност, който е предшественика на ЕС е бил създаден на 25 март 1957 г. От тогава до днес Съюзът нарасна без конкретен план до 27 страни членки и се превърна в най-големия политико-икономически блок на Стария континент.

В момента ЕС е изключително раздвоен между това дали да се разширява още на Изток, или да вложи повече усилия към осъществяване на по-дълбока вътрешна интеграция между страните членки. Също така основен въпрос е дали да се открие към света политически и икономически или да продължи протекционистичната си политика към родните производители и фермери.

„Европейският модел не е готов и никога няма да бъде", това смята вицепрезидентът на Европейската комисия Марго Валстрьом, като дори сравни ЕС с „картинен пъзел", който се сглобява без да има план за крайния продукт.

Проведените социологически проучвания сред гражданите на ЕС показват, че именно липсата на ясна картина за бъдещето, пречи на позитивното настроение на европейците. ЕС изгуби популярност и заради схващането, че докато депутатите са в Брюксел те са се откъснали от проблемите на родните си страни; прекалено голямата бюрокрация задушава инициативността и не на последно място жителите на Съюза смятат, че той облагодетелства единствено богатите.

Европейският съюз сега трябва да „преглътне" последните две разширения с общо 12 нови страни от Централна и Източна Европа. България и Румъния се присъединиха към ЕС само преди 3 месеца, като веднага успяха да разширят съотношението между най-богатата и най-бедната страна в Съюза до 11:1.

Когато френските и холандските гласоподаватели отхвърлиха Европейската конституция през 2005 г., те гласуваха именно срещу бъдещото разширяване на Съюза на Изток. Нещо повече, тези две страни, а към днешна дата и все повече граждани на останалите европейски членове, изпитват силен страх от възможността гигантската мюсюлманска маса от Турция да се влее в ЕС.

Това нежелание да бъде гласувана Европейската конституция доведе до криза на обществено доверие в ЕС, а две години по-късно ние сме членове на съюз, който работи с остаряла конституция предназначена за едва 6-членен формат.

Когато лидерите на ЕС се срещнат следващата седмица да отпразнуват половинвековната годишнина от Римската конференция, която дава началото на Европейския съюз, те няма да могат дори да споменат думата „конституция" или поне да дадат ориентировъчна дата за започване на институционални реформи. Нито пък ще могат ясно да отговорят на въпроса: Колко още ще се разширява ЕС и дали е редно да се започват преговори с Турция, Украйна и Беларус?

На икономическата сцена, страни като Франция искат общи данъчни ставки за страните в Еврозоната, докато новоприетите страни желаят да запазят ниските си данъчни ставки, за да могат по-лесно да настигнат партньорите си. В търговските си взаимоотношение, ЕС се дели на страни, които искат да предпазят фермерите си от евтина вносна продукция и на такива, които смятат, че отварянето на пазарите навън би спомогнало за икономическия ръст на Съюза.

Ако политиците от ЕС успеят да проведат важните реформи в конституцията си и да предотвратят нови вълни на недоволство, Съюзът може да превъзмогне несигурността около бъдещето си. Ако ли не, бившият президент на Европейската комисия предупреди за възможността от разпад на Съюза през следващите 20 години.