За разлика от Съединените американски щати и Великобритания, където инфлация започна да се покачва, ръстът на потребителските цени в еврозоната остава устойчиво ниска въпреки годините на силна икономическа експанзия.

Това е големият проблем на Европейската централна банка, която вече похарчи 2,4 трилиона евро, изкупувайки облигации от началото на 2015 година, с цел да повиши инфлацията и да я доближи до заветната цел от два процента. Въпреки огромния стимул, основната инфлация - която изключва волатилните цени на храната и енергията - не се променила по време на периода и през април достига 0,7 процента.

Освен ако цените не започнат да се покачват скоро, ЕЦБ няма да успее да повиши лихвите до номрлани нива навреме за следващия икономически спад, когато ще има нужда от място за маневриране и намалението им, за да подкрепи икономиката, посочва The Wall Street Journal.

Разликата е ниският растеж на заплатите. Възнагражденията в еврозоната се повишават с едва 1,5% годишно - горе-долу наполовина от ръста в САЩ и Великобритания.

Обикновено се очаква бизнесът да покачва заплатите със спада на безработицата, за да привлече служители. Това би повишило потребителските цени, тъй като собствениците на бизнеси повишават цените, за да запазят печалбата си. Еврозоната създаде 7,5 милиона работни места през последните пет години, като така напълно изтри загубените работни места по време на кризата. И все пак и заплатите, и инфлацията запазват нисък темп на покачване.

Ето кои са най-възможните обяснения - и защо значимостта им намалява.

Сянката на кризата

За разлика от други региони, валутният съюз се попоти във втора рецесия през 2011-2013 година заради твърде задлъжнелите правителства. Европейските компании и домакинствата все още са по-малко склонни да взимат нови заеми днес, отколкото преди кризата от 2008. Това намалява търсенето на стоки и услуги и ограничава ръста на цените.

Служителите са твърде внимателни и не се възползват от сегашния икономически бум, за да поискат увеличение на заплатите, което би повишило инфлацията. Компаниите също не бързат с наемането на много служители на постоянни договори, като вместо това избират временни споразумения или такива с по-кратък работен ден, което намалява възможността на работниците да поискат по-голямо възнаграждение. Тези контракти отговарят за около една четвърт от ръста на заетостта по време на икономическото възстановяване на еврозоната, според ЕЦБ.

Промяна в работната сила

На работния пазар навлизат множество по-стари хора и жени, което увеличава предлагането на работна ръка и натиска инфлацията. Три четвърти от растежа на броя на заетостта идва от по-стари служители и повече от половината от жени, частично заради реформи, като например увеличаването на пенсионната възраст, казва президентът на ЕЦБ Марио Драги.

В Германия, най-голямата икономика в еврозоната, около 3,1 милиона души на възраст между 60 и 65 години са имали работа през 2016 година - двойно повече, отколкото през 2006.А и днес служителите не искат просто повече пари. Особено в Германия, която отчита най-ниска безработица, синдикатите се фокусират върху придобивки като повече свободно време и подобни. През февруари пък синдикалисти успяха да пробият с въвеждането на 28-часова работна седмица при определени условия.

В същото време синдикалните организации в повечето страни от еврозоната стават все по-слаби. В Испания, например, членовете на подобни профсъюзи са намалели с почти една трета до 2 милиона през 2015 година, според OECD. Във Франция нови закони, представени от президента Еманюел Макрон, позволяват на мениджърите и работодателите да определят правилата за всяка компания поотделно, заобикаляйки синдикатите.

Досегашното представяне

Служители и синдикати често вземат предвид и скорошната инфлация, когато решават колко по-високи заплати да поискат. Фактът, че тя почти липсва през последните години, натежава и на ръста на заплатите. Ръстът на продуктивността - друг важен фактор - също е слаб. От началото на 90-те години на миналия век еврозоната се превърна от един от регионите с най-бързо темпо на повишаване на продуктивността до един от най-бавните в това отношение.

Ниската инфлация е особено необяснима в Германия, която отговаря за около 30% от икономиката на еврозоната. Безработицата там падна до 38-годишно дъно от 3,6%, но повишението на цените е около 1,5%, докато в САЩ, например, то е 2,4%, макар безработицата да е по-висока.

Една от причините може да бъде открита и в имиграцията. От 2000 година насам броят на поляците, румънците и българите в Германия се учетвори до 1,8 милиона. При най-скорошната вълна мигрантите взеха най-нископлатените работни места, запазвайки средните заплати ниски.

Просто забавяне?

Имиграцията обаче вече се забавя, а и имигрантите вече могат да очакват повишаване на заплатите, след като са повишили квалификацията си, смята Бундесбанк.

Някои икономисти дори се опасяват, че инфлацията може да подскочи твърде рязко изведнъж, което също ще се окаже проблем пред ЕЦБ.