Биодизелът- вече доста популярно гориво в редица страни, завоюва нови позиции.

Петата в света частна нефтена компания ConocoPhillips и Tyson Foods, най-голямата в света месопреработвателна компания, представиха съвместен проект за производство на дизелово гориво от животинска мазнина.

Обемът на производство почти 5 пъти ще надмине мощността на традиционните заводи за производство на биодизел.

Проектът предвижда Tyson Foods, ежегодно произвеждаща 1,3 млн. тона животинска мазнина в резултат на преработката на говеждо, свинско и птиче месо, да изпраща почти 60% от това количество в нефтопреработвателните заводи на  ConocoPhillips.

До момента Tyson Foods е продавала това количество за производство на козметика, сапун и храна за домашни животни.

Първите доставки са планирани за есента на 2007 година- в завод в Тексас. След половин година обемът на производство на новия биодизел се планира да достигне 660 000 тона годишно, което е 4,5 пъти повече от мощността на обикновен завод в САЩ за производство на биодизел.

Биогоривото като голям бизнес

"Главният фактор, в основата на разширението на пазара на биогорива, е себестойността на прозводството".

Биодизелът, едно относително ново понятие, вече набира скорост и популярност на Запад, където за производството му се ползват различни остатъчни продукти от селскостопанското производство. Днес производството на биодизел вече се формира като самостоятелен и доста печеливш бизнес.

По изискване на собствениците на бензиностанции, биодизелът вече може да се налива както в чист вид, така и като добавка (обичайно 5-35%) към дизела.

По оценка на евроекспертите към средата на 2006 г производството на биодизел в страните от ЕС е надхвърлило 4 млн. тона . В сравнение с 2003 г  през 2004 г то се е увеличило с 35% -от 1,45 до 1,85 млн. тона.

Лидери по производство на биодизел през 2004 г са били Германия, Франция и Италия, произвеждайки съответно 1,035 млн. тона, 348 000 тона и 320 000 тона.

ЕК в своя директива предложи на страните членки от ЕС до 2020 г да заменят 1/5 част от нефтопродуктите, които се употребяват в транспортния сектор, с алтернативно гориво.

От 2009 г всички страни в ЕС са длъжни да пуснат в употреба биодизела.

Суровина за производството на биодизел могат да бъдат различни растителни масла: рапица (основната суровина в ЕС), соево, фъстъчено, палмово, отработено слънчогледово и зехтин, както и животинска мазнина. От химическа гледна точка биодизелът предсталява специфичен метилов етер.

При производтвото му, в процеса на етерификация на маслата и мазнината те влизат в реакция с метилов спирт и соли на натрия, служещи за катализатор, в резултат на което се образува мастна киселина и странични продукти - например глицерин, широко използван във фармацевтичната, парфюмерийната и лекарствената промишленост. Освен това биодизелът не мирише така лошо като мазута.

Биодизелът (включително сместа В20) е признат от Агенцията за защита на околната среда на САЩ като алтернативно гориво, съответстващо на изискванията за защита на атмосферата и околната среда.

Биодизелът не е токсичен, разлага се в естествени условия (приблизително за същото време, за което се разлага и захарта), практически не съдържа сяра и канцерогенен бензол.

При работа на двигателя той увеличава смазващата способност, което пък удължава живота на двигателя, намалява значително вредните газове(включително СО, СО2, SO2, дребните частици и летливите органични съединения), помага за прочистване на инжекциона и каналите за подаване на горивото.

По данни на британската инвестиционна компания KBC Peel Hunt, производството на 1 л биодизел  от рапично масло струва с около 0,39 долара по-скъпо отколкото производството на 1 л нафта от петрол.

Според професора по екология от Корнуолския университет Дейвид Пиментал използването на растителна биомаса за производството на гориво е икономически неизгодно, доколкото получената чиста енергия е с отрицателен знак.

Според изследването на същия университет царевицата например изисква за производството си 29% повече енергия отколкото отдава.

Перспективата за използването в качеството им на суровина на зелена и дървесна биомаса изглежда още по-мрачно, защото чистата загуба на енергия е между 45 и 57%.

При производството от соя и слънчогледово масло, чистата енергийна загуба е от 27 до 118%.

Според британския професор растителната биомаса е напълно изгодна, ако се използва за отопление на жилищни домове и промишлени помещения, но не и като гориво за двигатели с вътрешно горене.