Има или няма разработен антикризисен план българското правителство? Това се оказва най-често задавания въпрос и най-актуалната тема в момента. Според някои медии Министерството на финансите е разпратило до синдикати и работодатели предложение с 28 конкретни мерки за справяне с кризата.

От ведомството на вицепремиера Симеон Дянков обаче казват, че посочените в медиите мерки не са истина. Това били чернови, но признаха пред сутрешния блок на bTV, че се обмислят различни ходове за справяне с липсата на средства. Министри от кабинета не са коментирали възможностите за антикризисни мерки, които се очаква правителството да предложи в петък, уточняват от Министерство на финансите.

По-късно от ведомството на Дянков разпространиха съобщение до медиите, в което се казва, че приписваните на Министерството на финансите антикризисни мерки на правителството не отговарят на истината. „Документът", който медиите цитират, не съществува и не е бил обсъждан. Това е опит да се създаде допълнително напрежение в условията на криза и да се провокират различни обществени слоеве, които са най-чувствителните от обществото.

И докато стане ясно дали има план, вече се коментират някои от идеите. ситуацията около антикризисния план дава основание да се мисли, че с разпространените до медиите идеи се пробва общественото мнение, за да се прецени след това кои от тях да останат и от кои да се откажат. Този филм както се казва, вече сме го гледали. Най-пресен е случаят със увеличените с 2% здравните вноски, които днес кабинетът "Борисов" официално отмени.

„Това са 28 безумни мерки", лаконично определи проектоплана икономическият експерт на КТ „Подкрепа" Мика Зайкова. Тя остро реагира в ефира на bTV тази сутрин: „Де факто с тези мерки се денонсира Кодекса на труда. Някой си въобразява, че може да денонсира колективното трудово договаряне."

Според разпратения до медиите „документ" правителството обмисля много строги крайни мерки срещу кризата, които ще засегнат всеки от нас. Сред тях са: облагане на осигуровките с данък, намаляване на обезщетението за майчинство наполовина, въвеждане на данък върху пенсиите, принудителен неплатен отпуск за бюджетните служители.

И като се има предвид, че в най-тежко състояние е потреблението, според Зайкова точно тук, с действията си финансовото министерство ще влоши още повече този макроикономически показател и ще нанесе най-тежкия удар върху бизнеса. Защото предвидените мерки един път намаляват нетните доходи на всички служители - на полицаи, на въоръжени сили, на съдии и други, а от друга страна им дава две седмици задължителен неплатен отпуск, който им намалява заплата още. Структурите, които не са извършили нужните съкращения, ще имат 10 на сто по-малко пари за работни заплати.

Според плана, с който и радио Дарик се похвали, че притежава, около 150 млн. лева ще бъдат събрани от държавните служители, след като те поемат осигуровките си за здраве и пенсия. Ако бъдат обложени с 10% пенсиите над 136 лева, тази мярка обхване 2,183 млн. пенсионери. Данък не се предвижда за възрастните хора с минимална или със социална пенсия. Работещите пенсионери обаче ще трябва да избират или да не получават пенсия, или само половината от полагащата им се пенсия.

Освен това Дянков е замислил да облага с данък пълния доход на физическите лица, без да се приспадат осигуровките. Докато самоосигуряващите се няма да могат да внасят осигуровки на базата на доход, който е по-нисък от изравнителния доход за предходната година. Доста рестриктивна мярка е намаляването на майчинството от 410 на 225 календарни дни.

Освен посочените 150 млн лв., чрез мерките правителството планира да събере и 195 млн. лева от премахването на привилегиите за държавния служител.„Не бива да се стига до такива тежки мерки. Те са драстични и ще бъдат посрещнати изключително лошо", каза по БНР лидерът на ДСП Иван Костов. Според него ситуацията е тревожна, защото кризата се развива и води до намаляване приходите на фирмите, до запушване на каналите за разплащане, да нарастват просрочените задължения между фирмите и на фирмите към банките, да се увеличават несъбираемите кредити. „И в това положение правителството, както и всички ние, сме изправени до стената", подчерта депутатът.

За бившия премиер не всичко е в негативната зона. Според Иван Костов от най-положителните неща към момента е, че се води дебат, предлагат се мерки и решения. „Това е полезно и трябваше да се случи преди 2 години. Още през лятото на 2008-а трябваше да започне този дебат, а това, което се случи показва незрялост на обществото и незрялост на демокрацията", каза още Костов.

Днес обаче е редно да се запитаме и какво стана с онзи широко прокламиран антикризисен план от септември миналата година. Тогава вицепремиерът Дянков гордо обяви 59 мерки за възстановяване на икономиката и подобряване на бизнес средата. Какво стана с балансирания бюджет и защо още през първите два месеца се появи дупка от 1 млрд. лв.? Само предишното управление ли е виновно?