Имаме си 14.2% инфлация за година

Както можеше да се очаква, в страната няма и намек за очаквания и прокламирания от правителствените икономисти и финансисти процес на укротяване на цените, който трябваше да се случи някъде „по-нататък през годината".

Индексът на потребителските цени за март 2008 г. спрямо февруари 2008 г. е 100.8%, тоест инфлацията на месечна база е 0.8%. Хармонизираният индекс на потребителските цени, изчисляван за нуждите на европейската статистика Евростат, за март 2008 г. спрямо предходния месец е 100.9%, тоест инфлацията е 0.9%.

Инфлацията на годишна база в България, т.е изменението на цените през март 2008 г. спрямо март 2007 г., е 14.2%, което е върхово постижение за последните поне 10 години.

Колко висока е инфлацията в България ще покаже сравнението с Маастрихтските критерии, според които единната европейска валута може да бъде въведена в страна кандидатка, само ако годишната инфлация не е повече от 2%.

В момента годишната инфлация в Еврозоната е на ниво 3.5%, което причинява голяма тревога сред европейските икономически анализатори - за разлика от България, където поскъпването на живота по типичния абсурден, гротесков начин се представя като нещо добро за обществото.

Само от началото на 2008 г., потребителските цени в България са се покачили с 3.4%. Инфлацията за периода януари - март 2008 г. спрямо същия период на миналата година е 13.3%.

Според финансови министър на България Пламен Орешарски, повишението на работните заплати в страната за 2007 г. е 22%, тоест то значително е изпреварило поскъпването на живота. Според министъра, инфлацията е белег, че икономиката на България се развива бързо и отлично.

В по-подробната информация, предоставена от НСИ, се вижда тревожната тенденция, че се повишават не само цените на хранителните стоки, които дадоха старт на забързващия се инфлационен процес от лятото на 2007 г.

Вече поскъпват и стоки, по-далечни от първичните нужди: за март спрямо февруари, т.е. за тридесет дни, мъжките костюми са поскъпнали средно с 2.9%, дамските облекла с 2.5%, обувките с 2.4%.

Разходите за водоснабдяване в страната са се покачили средно с 0.5%. Разходите за наеми на жилища са се увеличили с 1.4%.

Течните горива за битови нужди струват вече 5.5% повече. Дизеловото гориво е поскъпнало с 5.7%. За поддръжка и ремонт на личен автомобил гражданинът трябва да отделя 1.0% повече. Автомобилният бензин А95Н е поскъпнал с 1.3% за месеца, А98Н - с 1.4%. Пътническите таксита струват 1.1% повече, автобусният междуселищен транспорт - 0.9%, „градският обществен транспорт" - 3.2%.

През март спрямо февруари цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки са се увеличили средно с 1.0%; а на алкохолните напитки и тютюневите изделия - с 2.3%.

Разходите за здравеопазване са намалели с 0.2%. Това обаче в никакъв случай не може да се разглежда като добра новина, тъй като не съответства на по-достъпно медицинско обслужване или пък по-здрава нация .

Съдебните и адвокатски услуги поскъпват най-силно: с 48.3% за тридесет дена.

Намаление на цените е регистрирано газ пропан бутан за автомобили (1.0%), телефонни и телефаксни услуги за фиксиран телефонен пост (1.0%), комплексни услуги за почивка и туристически пътувания (3.4%).

От хранителните стоки са поевтинели свинското месо, краставиците и гъбите.

Освен двата индекса - на потребителските цени и хармонизирания индекс на потребителските цени, в България се изчислява и т.нар. индекс на цените за малката по състав кошница: измерваща цените на сто основни продукта в потреблението на 20% от най-бедните граждани на Република България.

За „малките хора", малката кошница упорито поскъпва: 0.9% за един месец, 3.6% от началото на годината, за годишното поскъпване НСИ не дава информация. При най-важните хрнителни продукти, увеличението на цените е 1.2% за тридесет дни (храните имат почти 60% тегло в „малката кошница"). Продуктите, включени в малката кошница, се определят като „социално полезни и жизнено необходими".