Основният индекс на потребителските цени, в който не се включват цените на храните и горивата, се е покачил с 0,3% на месечна основа за трети пореден месец през август, сочат данните на Министерството на труда. Сред причините за ценовата динамика е поскъпването на някои разходи в здравеопазването и увеличението на цените във въздушния транспорт, туризма и автомобилния сектор, особено по отношение на превозните средства втора ръка. През дванадесетте месеца до август основният индекс на потребителските цени се покачи с 2,4%, което е най-голямото му годишно увеличение от миналия юли. Икономистите, интервюирани от Reuters, очакваха тя да нарасне с 0,2% на месечна основа и с 2,3% на годишна.
Все пак спадът на енергийните цени задържа общият индекс на потребителските цени до ръст от 0,1% спрямо месец по-рано, след като той се повиши с 0,3% през юли. На годишна основа покачването му е от 1,7% през август след ръст от 1,8% през юли. Федералният резерв следи индекса на личните потребителски разходи като индикатор за паричната си политика, а той нарасна с 1,6% на годишна основа през юли, като по този начин остана под инфлационния таргет от 2% на централната банка.
Очаква се в краткосрочен план индексите на потребителските цени да отбележат растеж, включително и заради увеличаването на митата в хода на търговската война между Китай и САЩ. Но именно за да задържи икономическия растеж е вероятно Федералният резерв да продължи да понижава основните лихвени проценти в страната. Към момента икономическата експанзия в страната продължава за единадесета поредна година.
Същевременно от Министерството на труда публикуваха и данни за заетостта, според които първоначалните молби за обезщетения за безработица са спаднали с 15 хил. до общо 204 хил. през седмицата, приключваща на 7 септември. Това е най-ниската им стойност от април, а степента, с която са се понижили, е най-високата от месец май насам. Според икономисти, анкетирани от Reuters, броят на новите молби за обезщетения за безработица се е очаквал да бъде 215 хил.