Когато става въпрос за управление на спестявания, общо взето пред всички спестители е налице да правят избор. На пръв поглед изборът е между различни инвестиционни алтернативи. Спестителите имат известни определени входни данни - за лихвени проценти; инфлация; ръст на икономиката; потенциални опасности от криза и т.н., на база на които трябва да вземат решение за баланс между риск и бъдеща доходност. И това е може би най-трудното решение, което трябва да вземат...

Не става въпрос дори какви активи ще изберат, за да инвестират на фондовите пазари или пък да уцелят най-правилния момент за инвестиране. Става въпрос за това да изберат какъв процент да насочат към най-сигурните активи (депозити, или държавни облигации) и какъв - към финансовите пазари, или друг тип класове активи - като имоти например (популярни и познати на българите).

Всъщност, аз бих свел инвеститорския избор до две насоки - страх от инфлация (и изяждане на спестяванията в среда на рекордно ниски лихви по депозитите) и страх от финансова криза (която да донесе значителна капиталова загуба).

Страхът от инфлация е реалност. За пагубното въздействие на инфлацията върху спестяванията вече съм говорил много пъти. Но ще обобщя накратко:

При залагане на инфлация от 3% в дългосрочен план (каквато е инфлацията в момента у нас, въпреки далеч по-ниското й ниво в световен мащаб), парите ви ще загубят половината от покупателната си способност за 24 години. Над три-четвърти пък, ще загубат от стойността си спестяванията ви след 40 години. Казано по друг начин, 10 000 лева спестявания, ще купуват това, което купуват 6 000 лева в момента, ако средствата ви са на депозит с 1% лихва за период от 40 години и пир инфлация от 3%.

За пагубното въздействие на инфлацията върху спестяванията на домакинствата, можем да се обърнем и към щатската икономика. За период от над 50 години, инфлацията в САЩ е била такава, че 1000 долара днес купуват продукти купувани от 100 долара през 1950-та година.

Срещу страхът от инфлация обаче се противопоставя страхът от криза на финансовите пазари. В среда на рекордни стойности за щатските индекси и опасения за забавяне на световния ръст, следствие на търговската война и дори за рецесия (от обърната лихвена крива), инвеститорите се страхуват за трудно припечелените си средства. И може и да имат пълното право за това!

А този страх се показва много ясно от две неща - рекордните депозити у нас, дори и при рекордно ниски лихви, както и рекордно ниските лихви по държавните облигации. Тоест, в момента инвеститорите се движат в много по-голяма степен от своите страхове, отколкото от опасенията за пагубното въздействие на инфлацията.

И все пак добре е да знаете следните няколко неща...

Истината е, че страховете за финансовите пазари са напълно оправдани. Само, че има няколко контрапункта, които трябва да имате предвид:

Първо - ако спестяванията ви са изцяло в депозити, вие залагате на 100% за вариант за рецесия и сте напълно оголени към сценария, ако не видим такава в близките години, или пък инфлацията се ускори до още по-високи темпове.

Второ - ако гледате дългосрочно на инвестициите в акции и не поемате излишни рискове, то няма нужда да уцелите най-добрия момент. Дори и да хванете рецесия "по дългия си път", моментен спад на активите ви от 20-30%, (колкото е средното понижение по време на мечи пазари проявяващи се единствено по време на криза, която все още не е реалност), времето е на Ваша страна (ако разполагате с такова).

Трябва да гледате не към моментното представяне на пазарите, а към дългосрочното. Защото ако следвате стратегията на "доларово или левово усредняване", тоест нe да инвестирате всичко наведнъж, а да правите това във времето и на части, то намалявате шансовете си да уцелите възможно най-лошия момент за инвестиране в акции.

По този начин, дори и да cтapтиpaтe в момент на пик за пазарите, това няма да е фатално, защото ще продължите периодично да насочвате средства към пазара, и по този начин да "осреднявате" цената (и да се радвате на потенциална корекция, защото купувате евтони).

Например, да кажем сте инвестирали в щатски акции през 2008-ма година, преди голямата финансова криза. В даден момент, сте щели да изгубите половината си пари. Ако инвестирате в най-хубавата година от всички, то най-вероятно сте можели да изкарате 40%.

Ако увеличите периода oбaчe - дo 20 години, то вече започвате да мислите дългосрочно. Оказва се, че когато мислите дългосрочно, без значение кой момент ще хванете случайно, ще откриете, че най-лошите 20 години са носили средна възвращаемост от близо 8% всяка година! A това е далеч над доходността по депозитите, дори и да вземете предвид периода в България с най-високи лихви.

Най-добрите 20 години, които едва ли ще имате късмет да уцелите, биха ви носили средна годишна доходност от 18%. Сами си давате сметка, че при по-голям период, шансът да сбъркате намалява значително. Разбира се, тук трябва да се отвори една голяма скоба, че историческото представяне на един актив не е гаранция по никакъв начин за бъдещото му такова.

Трето - имате възможност да инвестирате в антициклични активи. На пазара има хиляди и дори милиони активи, включително и такива, които не е невъзможно да поскъпват по време на рецесия. Ако търсите, можете и да откриете такива, дори и с помощта на консултация с финансови експерти.

Четвърто - никой не ви кара да инвестирате всичко на финансовите пазари. Дори и малък процент подобна инвестиция обаче, би могла да е застраховка срещу инфлация и обезценка на спестяванията ви, ако не видим криза. А както вече намекнах, стратегията на "доларово осредняване" е напълно на ваша страна.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции.