Как Турция сама създаде дълговата си криза?

Турската икономика "влезе" в 2018 година с темп на растеж, на който целия свят можеше да завиди. Зад рекордните двуцифрени ръстове обаче стояха рискове, трупани с години. И те станаха явни през последните месеци със срива на лирата през август и натрупването на големи дългове от частния сектор.

Нещо повече - икономиката на южната ни съседка "катастрофира" и днес отчете второ подред тримесечие на спад на брутния вътрешен продукт (БВП), технически означаващо навлизане в рецесия.

Последните данни, публикувани в понеделник, показват, че икономиката се е свила с 1,1% на тримесечна база към края на септември. На годишна база спадът е от 1,6 на сто.

Погледнато от перспективата на президента Реджеп Ердоган нещата вървяха по план преди през тази година да излязат от контрол. Той дойде на власт през 2002 година, след като последната голяма криза в страната "разчисти" пътя му от съперниците.

Ранните години на неговото управление бяха белязани от стабилизиране и засилване на турската икономика. Търсенето бележеше рекорди, а чуждестранните инвестиции подкрепяха експанзията на икономиката. В резултат това даде тласък и на турската лира.

Сривът на лирата все още измъчва турската икономика

Големите дългове на компаниите потискат растежа и ще вкарат страната в рецесия

Бизнесът беше подкрепен от евтиното кредитиране с ниските лихвени проценти, засилило допълнително икономиката. През периода на процъфтяване турските компании разшириха хоризонтите си, но и започнаха да трупат все по-големи дългове.

Едно от най-явните доказателства, че задлъжняването им достигна рекордни размери, беше мегасделката на Мурат Юлкер, който се превърна в най-богатия човек в Турция. Той купи United Biscuits през 2014 година в придобиване номер 1 по размер в историята на страната за 3,1 милиарда долара. А Юлкер успя да набере необходимия капитал само в рамките на девет дни от местни и чуждестранни банки.

С разцъфтяваща икономика Ердоган успя да натрупа сериозни позитиви на фона на повишаващите се жизнени стандарти. Но през 2018 година неговият модел за растеж, подкрепян от наливането на "евтини" пари, излезе извън контрол, пише Bloomberg.

Основният проблем за турския бизнес днес е, че голяма част от поетите заеми са в щатски долари и евро. Заради натиска на Ердоган върху Централната банка, през това лято лирата падна до историческо дъно, а дълговете, деноминирани в чуждестранна валута, се оказаха много по-скъпи за изплащане.

Турция задлъжнява по $1 милиард на месец, дефицитът скочи с 80%

Анкара предвижда недостиг от $12.4 милиарда за 2018 година

Реджеп Ердоган се възползва от опита на предшествениците си и това даде резултат в по-консервативна фискална политика. Публичният дълг намаля рязко като дял от БВП. За сметка на това обаче той беше заместен от значително повишаване на частния дълг.

В крайна сметка заради срива на лирата през лятото турският президент се реши на най-бързото повишение на лихвите за своето 16-годишно управление. Това успя да "спаси" местната валута, но тежестта беше пренесена върху банковата система.

Нефинансовите компании в Турция натрупаха задължения в чуждестранна валута в размер на 331 милиарда долара към края на август или три пъти колкото техните активи във валута.

След поредното свиване на икономиката в края на септември сега всички чакат действията на Централната банка на Турция. Финансовата институция трябва да обсъди възможностите за промени при основните лихви в четвъртък.

През октомври тя отново задържа лихвите след показването им до 24% по-рано. Какво ще реши сега централната банка и какви ще са последствията за турската икономика и лирата предстои да разберем съвсем скоро.