Китай има проблем с изобилието от произведени стоки. Страната произвежда твърде много за собствена консумация. Поради ниското търсене и кризата в сектора на недвижимите имоти, Китай се къпе в свръхкапацитет. От слънчеви панели до електрически превозни средства, различни китайски стоки се насочват към отвъдморските пазари, където убиват местната индустрия, заради прекалено ниските цени, станали възможни благодарение на китайските държавни субсидии и различни други стимули.

Докато Китай изнася своя проблем със свръхкапацитета към други страни, той е изправен пред удар. Европа и САЩ наскоро наложиха мита върху по-евтините китайски електромобили, пише изданието The Economic Times.

Индия също се справя с този китайски проблем в стоманодобивния сектор. Китай "изхвърля" евтина стомана в Индия, където търсенето е стабилно. Наводнението от евтина китайска стомана пречи на индийските производители на от сектора да се развиват, тъй като те не могат да достигнат цените на китайската стомана, която е силно субсидирана от китайските власти.

Така Индия от вторият по големина производител на сурова стомана в света след Китай, се превърна в нетен вносител на стомана през фискалната година до март и тенденцията продължи, като вносът на готова стомана достигна петгодишен връх през април и май, според правителствени данни.

Китай произвежда приблизително половината от световната стомана, като консумира голяма част от нея на вътрешния пазар, но изнася останалата част. Той се превърна в най-големия производител на стомана в света благодарение на огромния си стремеж за изграждане на инфраструктура и индустрия през последните две десетилетия. Когато разходите за публична инфраструктура спряха, заради дълга на местното правителство и секторът на имотите фалира, той няма начин да консумира огромните количества стомана, които произвежда.

След пандемията също настъпиха промени, когато веригите за доставки започнаха да се пренасочват към други страни. След завръщането на търговските войни западните страни започнаха да налагат мита върху китайски стоки.

Според ръководителя на Китайската асоциация за желязо и стомана преди стоманодобивната индустрия беше подкрепяна главно от инвестиции като недвижими имоти, изграждане на инфраструктура, и обновяване на фабрично оборудване. В бъдеще то ще бъде движено от потреблението и базираните на иновации стратегически нововъзникващи индустрии и бъдещи индустрии. "Ерата на мащабното строителство у нас приключи", заяви той.

Преди почти десетилетие Китай се опита да се справи с огромния свръхкапацитет в производството на стомана и алуминий. Това принуди индустрията да рационализира и затвори по-малко ефективните производители.

Най-голямата вълна от износ на стомана от Китай след глобалното пренасищане в средата на 2010 г. разпалва търговското напрежение по света, защото металът достига до повече дестинации. Китай произвежда около 1 милиард тона стомана всяка година от 2019 г. насам, но бързият спад в строителната дейност накара заводите да се се правят с излишъка.

Много от тях преминаха от производство на строителни продукти като армировъчни пръти към горещо валцувани рулони, които намират повече купувачи в други отрасли, както и в чужбина. Те се използват за стоманени профили и конструкции, предназначени за строителството и машиностроенето.

Нарастващият износ влошава търговските спорове по света. Президентът Джо Байдън призовава за мита от до 25% върху някои китайски стоманени продукти. Докато САЩ вземат много малко стомана от най-голямата икономика в Азия, това е част от по-широк ход на Вашингтон да се противопостави на това, което според него е китайският свръхкапацитет в индустрии от метали до слънчева енергия.

Износът на стомана за Бразилия скочи с 29% през първото тримесечие спрямо година по-рано, а доставките за Колумбия и Чили се покачиха съответно с 46% и 32%, според Kallanish Commodities. И трите държави са предприели или подготвят търговски мерки за справяне с скока.

Миналия месец САЩ предприеха стъпки, за да попречат на Китай да заобиколи митата върху китайската стомана и алуминий, като насочи този внос през Мексико. Сега САЩ ще наложат 25% мито върху мексиканската стомана, която се разтопява или излива извън Северна Америка, преди да бъде превърната в завършен продукт. Преди тази стомана щеше да влезе в страната безмитно.