По-рано тази седмица Международният валутен фонд ревизира нагоре с 0,4 процентни пункта прогнозата си за растежа на българската икономика, като според институцията тя ще се регистрира експанзия от 3,7% през 2019 г. По-високите очаквания се дължат на предишното подценяване на способностите на стопанството да расте, смята икономистът Лъчезар Богданов в анализ, публикуван от Института за пазарна икономика.
Според него потреблението в страната може да се запази като двигател на растежа, поне в краткосрочен план, независимо от индикациите, идващи от международната среда. Една от причините е промяната в структурата в имотния сектор за разлика от периода на предишната криза, смята икономистът. "За разлика от периода до 2008 г., по-голяма част от инвестиционната активност в строителството е свързана с фундаментални фактори за сметка например на изграждане на ваканционни имоти, насочени към купувачи, търсещи бърза препродажба."
Той смята също, че в бъдеще кредитирането тепърва ще расте, движено от политиките за количествени улеснения и допълнително понижаване на основния лихвен процент от Европейската централна банка. "Това засяга както ипотечните, така и потребителските заеми, и е допълнителен ресурс за увеличаване на разходите на домакинствата", посочва Богданов. "Съвсем логично, това търсене стимулира пряко строителството, но има и косвен ефект по линия на свързаните дейности по ремонтни и довършителни услуги. Лесният и евтин достъп до кредит има и особено силен ефект върху покупките на стоки за дълготрайна употреба, като автомобили, домакинско обзавеждане, електроника и т.н."
Същевременно според него пазарът на труда в страната все още е под потенциала си, тъй като в сравнение с 2008 г. броят на заетите е със 100 хил. души по-нисък. Освен това той посочва сценарий, при който инвестициите от страна на бизнеса продължат да нарастват, при това с по-бързи темпове. Тази тенденция, в комбинация с потенциала за откриване на нови предприятия, може да компенсира един потенциален спад на продажбите на вече съществуващите компании на местния пазар.
Възможността за откриване на нови бизнеси може да бъде подпомогната от ниските равнища на лихвените проценти. "Такъв процес вече наблюдавахме след 2009 г., когато разкриването на нови предприятия допринася за преориентация на продуктовата структура на експортната промишленост", пише Богданов. Положителен ефект върху статистиката за растежа ще изиграят и увеличените плащания по европрограмите през следващите две-три години.
Все пак според него вътрешното търсене не е фактор, на който икономиката ще може да разчита завинаги. "Трябва обаче да се отчита, че за малка отворена икономика е трудно да поддържа висок растеж, базиран на вътрешно търсене при трайна рецесия в основните си търговски партньори", коментира той. "Описаните тенденции, подкрепящи увеличение на вътрешното потребление, не могат да компенсират неблагоприятния ефект от траен спад във външното търсене в дългосрочен план."