Над 33% от българите живеят в тежки материални лишения, като повече от 1,578 млн. нашенци са под прага на бедност, който през 2014 г. се е изчислявал на 323,75 лв. на лице от домакинство.

От Националният статистически институт (НСИ) изчисляват, че през миналата година почти половината от населението е било затруднено да си позволи почивка, дори в границите на страната, както и да посрещне неочаквани разходи. Общо 44,4 на сто от българите признават, че рядко си позволяват в менюто им да бъде включено месо или риба, заради високата цена на тези храни. Също така 40 на сто от хората пестят от отопление.

Според проучването на националната статистика най-голям е рискът за изпадане в групата на бедните при безработните лица, които представляват половината от живеещите на или под линията на бедност. Обезпокоителен е и фактът, че през 2014 г. делът на хората в тази група, които все пак са заети, нараства до над 9 на сто.

Друг основен фактор за благосъстоянието очаквано е образованието. Така най-голям е делът на работещите бедни, които са с начално или без никакво образование (63,5%). От друга страна на хората с висше образование, които работят на линията или под линията на бедността, са с дял от 1,5 на сто.

Изчисленията на НСИ показват, че по отношение на типа домакинство материалните затруднения са най-характерни за възрастните едночленни семейства, самотните родители с деца, както и за семействата с три и повече деца.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на бедните в областите Пазарджик - 33%, Сливен - 30,8% и Ямбол - 28,8%. От друга страна той е най-нисък в Габрово - 8,5%, Плевен - 11,8% и Кюстендил - 14%.