Държавните и правителствени ръководители на 17-те страни от Еврозоната днес ще се съберат на извънредна среща в Брюксел в пореден опит за спасяване на Гърция. Централна тема ще е вторият спасителен план, без който се смята, че гръцката дългова криза ще излезе извън контрол и ще подкопае финансовата стабилност в цялата Еврозона, предава кор. на БНР в Брюксел.

Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Оли Рен заяви миналия месец, че е убеден в успеха на финансовите министри на еврозоната, които правеха поредния опит да постигнат споразумение по втория спасителен пакет за Гърция до 11 юли. Срокът не беше спазен и президентът на ЕС Херман ван Ромпой свика лидерите от еврозоната на извънредната среща в Брюксел.

Вземането на решение се усложнява от исканията на Германия и други страни, изморени от отпускане на спасителни финанси, частните банки да участват в новите спасителни планове на еврозоната, които досега бяха финансирани изключително от данъкоплатците, като банките бяха защитени от неразумно заемане на средства.

Френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел договориха тази нощ обща позиция за срещата в Брюксел по гръцката криза. Споразумението бе постигнато след продължили 7 часа разговори в Берлин между Саркози и Меркел. Късно снощи към тях се присъедини президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише.

Подробности за общата френско-германска позиция не бяха дадени. Според източници от френската делегация тя предвижда европейският банков сектор да даде своя принос за втория спасителен пакет за Гърция.

Рейтинговите агенции предупредиха, че принудителните загуби за притежателите на облигации, дори те да са дали съгласието си, ще ги накарат да обявят "избирателен дефолт" за Гърция. При такъв сценарии Европейската централна банка заяви, че ще спре да приема гръцки дългови книжа като гаранции за заемите за гръцките частни банки, което би довело да техния срив. Като алтернатива представителите на еврозоната обмислят да измъкнат пари от банките чрез такса.

Данък върху активите на банките, който може да донесе 50 милиарда евро приходи, и намаляване на дълга на Гърция с до 90 милиарда евро са сред обсъжданите варианти за спасяване на страната от изпадане в неплатежоспособност, които се предлагат от Европейската комисия, съобщи агенция Франс прес, цитирана от БТА.

Това са две от седемте опции, подготвени от Европейската комисия, за да бъдат  улеснени разговорите между лидерите от еврозоната, които започват днес в Брюксел.

Друг предложен вариант е частните кредитори да се откажат от гръцките облигации с падеж до 2019 г. в замяна на 30-годишни облигации при изгодни лихви, за да бъде оставено повече време на страната да вдигне на крака своята икономика и да укрепне финансово.

Последната дума обаче ще имат правителствата на държавите от еврозоната, които може да отхвърлят или да внесат сериозни промени в предложенията на Европейската комисия.