Съюзът на погребалните фирми в България сезира Комисията за защита на конкуренцията, защото в проектозакона за публично-частното партньорство се създават предпоставки за монополизиране на техния бизнес, съобщи председателят на браншовата организация Атанас Аргиров.

По думите му, законът съдържа разпоредби, които могат да доведат до неблагоприятни последици върху конкуренцията на пазара на погребалните и траурно обредни услуги, до ограничаване на участниците на този пазар и до създаване на монопол или господстващо положение. Затова от съюза искат антимополосктите да се произнесат дали проекта за закона за публично-частното партньорство не нарушава Закона за конкуренцията.

Ако не настъпят промени, ще се стигне до по-високи цени и по-ниско качество на услугите, както и до намаляване на избора на гражданите, алармираха от съюза.

Със законопроекта не се стимулира малкия и среден бизнес и се ограничава възможността на погребалните фирми, които в повечето случаи са малки, да участват на пазара.
Според представителите на бранша проектозаконът е лобистки и обслужва едри корпоративни интереси.

Погребалните фирми са категорични, че ако законът за публично частното партньорство се отнася и до тях, при тях ще настъпи рекет. „Всяка обществена дейност, всяка дейност от обществен интерес може да бъде предадена законно на рекетьор и за неограничено време, ако законопроектът бъде приет", опасяват се от съюза.

Те изразиха недоволство, че България се отдалечава от пазарната икономика. Пазарното стопанство е с ясни правила - повече участници, повече конкуренция, по-ниски цени, изтъкна Димитър Антов - зам.-председател на сдружението на българските каменоделци.
Той е категоричен, че публично-частното партньорство е удобно за всеки олигарх, независимо от кой цвят е той.

Представителите на погребалните фирми настояват в проекта за закона да се създаде нов член, който да изключва гробищата от концесиониране и публично-частното партньорство. По-добре е да се създаде специален закон за гробищните паркове и погребално траурно обредни услуги, смятат от бранша.

Те изтъкнаха, че такъв проект има, но се опасяват, че проектът за публично частното партньорство ще изпревари специалния закон.

Българските олигархически капитали не са социално отговорни. На такъв капитал не трябва да се дава да се занимава със социални дейности, подчерта Димитър Антов.

Председателят на съюза Атанас Аргиров съобщи, че освен КЗК, съюзът ще сезира и Европейската комисия и Европейските институции по правата на човека. Той изтъкна, че законът за публично-частното партньорство не е съобразен с действащото законодателство, не съдържа разграничителен критерий в кои случаи ще се провежда публично-частно партньорство, в кои обществена поръчка или концесия, както и не е ясно какво е съотношението между процедурите по закона за публично-частното партньорство, закона за обществените поръчки и по закона за концесиите.