Всеки ден около $3 трилиона „минават" през търговските офиси и клиринговите операции на инвестиционната банката JPMorganChase, която е само една от хилядите американски кредитни институции.

Това не са парите, които повечето от нас си представят в банкноти от по $50 и $100, това е чисто и просто компютърна информация. Това обаче е достатъчно за правителствата на държавите по света, големите корпорации, фондовите мениджъри и всички останали субекти, които се нуждаят от някоя стабилна банка да се грижи за огромните им ресурси.  

Парите започват да се превръщат все повече в концепция, в нещо имагинерно, отколкото в хартийките и монетите, с които повечето хора са свикнали от деца. Днес няма човек в развитите страни, който да не използва дебитни или кредитни карти за всяка своя икономическа нужда, от плащането на сметки за ток и вода до купуване на хранителни продукти в големите хипермаркети. Днес дори таксиметровите автомобили в New York са оборудвани с POS автомат за безкасово разплащане.

Според Федералния резерв на САЩ, през 2003 г. електронните преводи за първи път са изпреварили чековете по предпочитаност на разплащанията. През 2003 г. са били регистрирани 44.5 млрд. електронни трансфера, в сравнение с разписаните 36.7 млрд. чека.  

Големите банкноти като $100 съществуват на теория в САЩ, но все повече търговци на дребно отказват да я приемат, тъй като се страхуват от фалшификати. Все повече се коментира, че монетите с номинал 1 цент познати като „пени", трябва да спрат да се секат, тъй като вече нямат реално предназначение.

Все пак има нещо много привлекателно в добрите стари банкноти. Човек може да си ги преброи с ръцете, може да си ги подреди в хубави дебели пачки, или дори да си ги свие и да си направи хартиено моделче ако желае. Все пак хартиените банкноти имат своето значение за възрастните хора, децата, имигрантите и разбира се за икономиката в сянка, като контрабандата и разпространението на наркотици.

В годините след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. и енергийните проблеми в САЩ през 2003 г., все повече хора започват да се замислят, че системата с електронните парични трансфери не е толкова стабилна при извънредни обстоятелства.

В момента по целия свят в обращение има над $731 млрд. в банкноти, като по-голяма част от тях са в 100-доларови банкноти (около $529 млрд.), следвани от $20,$50 и $10. Банкнотите с номинал $1 са на изчезване.   

Общото количество на хартиените банкноти се е покачвало през годините в САЩ, като през 1975, общо напечатаните купюри са били на стойност $81 млрд. Тогава това се е равнявало на по $380 на глава от населението. През миналата година, напечатаната валута се оценяваше на по $2,578 за всеки гражданин на Съединените Щати. Отделно циркулират около $35 млрд. в американски монети, без да се броят тези, които са в частни колекции на нумизмати.

Въпросът е, защо има толкова много пари в кеш след като все повече се приближаваме към дигиталната икономика? Хартиените пари са анонимни, непроследими и се приемат абсолютно навсякъде и от всички. По-трудно преносими са в големи количества, но все пак много хора ги предпочитат заради изброените им по-горе качества.  

През последните няколко години, все повече хора се подготвяха за залеза на хартиените пари, а като че ли техни „палачи" трябваше да бъдат новопоявилите се фирми за безкасово разплащане като Bitbux, Digicash и PayPal. Много от тези организации обаче фалираха или поне не можаха да постигнат заявената цел.

Дискретността си остава голям проблем. Кредитните и дебитни карти с чип са силен инструмент за събирането на лични данни и информация, която по-късно бива продавана на маркетинговите компании. Това не се харесва от хората.

За да се бори с тероризма и финансовите измами, американското правителство изисква от банките неимоверно много информация за клиентите, с които работят. Все повече се ограничава анонимността на парите и банковите тайни.

Като заключение можем да оставим един въпрос открит, защо след като правителството първо насърчава към по-бързото преминаване в дигитална икономика, след това поставя ограничения, които не се харесват от хората.

Все пак е хубаво да се замислим, че ако правителството в един момент спре или намали печатането на нови банкноти, ще се спре един важен източник на финансиране на държавния апарат. Всеобщо известен факт е, че има сериозна разлика между цената за производство на банкнотите и монетите и техния номинал.