Страните ни е изправена пред икономически предизвикателства, за решаването на които са необходими по-различни мерки от предлаганите в проекта за държавен бюджет на правителството, става ясно от предложения за поредна година т.нар. алетрнативен бюджет на Института за пазарна иксономика (ИПИ).

Макроикономическите предизвикателства, посочени в бюджета на ИПИ, са:

  • Последици от кризата, причинена от пандемията от Ковид-19;
  • Висока инфлация;
  • Войната в Украйна;
  • Промяната в монетарната политика на ФЕД и ЕЦБ и повишаването на лихвите;
  • Забавяне на растежа в Китай и еврозоната.

В документа се отбелязва наличието на риск от бюджетни дефицити около 3%, за следващите 2 години - дори малко по-високи от показателя на еврозоната. Като се има рледвид, че досега за нашата стрпана е по-нисък от този в еврозоната.

Страната ни се закрепи трайно в дъното на ЕС по един от най-важните показатели - БВП на човек от населението, като Гърция и Словакия са преди нас.

Чрез алтернативния бюджет от ИПИ смятат, че би могло да се постигне:

По-висок икономически растеж

  • Повече инвестиции и развитие на човешкия капитал
  • Ефективни публични разходи
  • Ниски данъчни ставки и широка основа за облагане
  • Структура на данъците, насърчаваща предприемчивост, повишаване на производителността и "светлата" икономика
  • Благоразумно управление на публичните финанси с ниски дефицити и публични дългове.

Затова се предрагат:

  • По-ниски разходи с 5,45 млрд. лева (2,7% от БВП)
  • По-ниски приходи с 2,25 млрд. лева (1,2% от БВП)
  • По-нисък касов дефицит с 3,2 млрд. лева (1,5% от БВП)
  • Консолидацията е резултат от задържане на нарастването на разходите (те остават по-високи от 2023 г.)

Решението, което ИПИ предлага с алтернативния бюджет, е данъчен стимул за инвестиции, заетост и повишаване на доходите. То основно включва:

Нулев данък за реинвестираната печалба чрез 100% амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудване и технологично обновление. Инвестициите са основен фактор за разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план.

Намаление на осигурителната тежест с 10 пункта. В резултат от ИПИ очакват ръст на нетните доходи на работещите с около 33% спрямо 2023 година (при около 14% в базовия сценарий, на който залага рамката на правителството).

Мерки за свиване на бюджетния дефицит. Комбинацията от намалената данъчна тежест, насърчаваща инвестициите, растежа и повишаването на доходите, с реформи за по-ефективни разходи и подобряването на събираемостта на приходите е предпоставка за премахване на бюджетния дефицит и избягване на нарастване на държавния дълг, смятат от ИПИ.

Дългосрочните ефекти от алтернативния бюджет на ИПИ (по тяхно мнение):

  • Повече инвестиции и по-висока заетост в конкурентоспособни бизнеси;
  • Увеличаване на производителността и възнагражденията;
  • Привличане на високотехнологични глобални лидери и трансформация на българската икономика;
  • По-ефективно работеща администрация;
  • Социални разходи, насочени към нуждите и подкрепящи устойчиво социално включване, изравняване на възможностите и намаляване на бедността;
  • Накрая - структурни реформи с дългосрочен хоризонт за по-ефективно управление на публичните системи, отваряне към глобална конкуренция и стимул за частни инвестиции в инфраструктура и обществени услуги.