Администрацията на Байдън обмисля нови, по-сурови санкции срещу доходоносната търговия с петрол на Русия, опитвайки се да затегне примката на военната машина на Кремъл само седмици преди Доналд Тръмп да се стъпи отново в Белия дом в качеството си на президент на САЩ.
Подробностите за възможните нови мерки все още се разработват, но екипът на президента Джо Байдън обмисля ограничения, които може да са насочени към износа на руски петрол, според източници на Bloomberg, пожелали анонимност.
Тази стъпка беше нещо, на което Байдън отдавна се съпротивляваше поради опасения, че може да предизвика скок в разходите за енергия, особено в навечерието на президентските избори миналия месец. Но с падането на цените на петрола на фона на глобалното пренасищане и растящите страхове, че Тръмп може да се опита да принуди Украйна към бърза сделка с Русия, за да сложи край на почти тригодишната й война, администрацията на Байдън вече е гледа към по-агресивни действия, смятат източниците.
САЩ вече забраняват вноса на руски петрол, но новите ограничения върху износа на един от най-големите производители в света, които биха могли да включват избиране на чуждестранни купувачи на неговия суров петрол, биха променили повече от две години политика, установена след нахлуването на Русия в Украйна започна през февруари 2022 г.
Администрацията също обмисляше нови санкции, насочени към тъмния флот от кораби,с който Русия транспортиране петрола. Новите ограничения на така наречения флот може да бъдат разкрити скоро.
Европейският съюз планира подобни мерки по отношение на тъмния флот на Русия преди края на годината. Очаква се също блокът да се насочи към лица, участващи в търговията.
Един модел за по-широки американски санкции може да бъде налагането на ограничения, подобни на тези за иранския петрол. В този случай купувачите на петрола ще бъдат наказани от САЩ. Подобен ход би бил рискован, като се има предвид, че големи икономики, включително Индия и Китай, са основни потребители на руски суров петрол.
Подобни ограничения биха могли да качат цените на петрола, причинявайки глобално икономическо напрежение. Фючърсите на суровия петрол се задържат в малък диапазон от средата на октомври, като международният бенчмарк Брент се търгува под 75 долара за барел, в сравнение с над 120 долара през месеците след инвазията на Русия.
Това също би разпали напрежението както с противниците, така и с партньорите, с чиято помощ САЩ искат да ограничат износа на чувствителни стоки като чипове и други технологии, които подхранват военната машина на Русия.
Ходовете ще бъдат насочени към засилване на натиска върху Русия, преди Тръмп да встъпи в длъжност. Новоизбраният президент настоя за преговори за прекратяване на войната в Украйна, а настоящи официални лица казват, че искат да дадат на правителството на президента Володимир Зеленски възможно най-много лостове за влияние, за да се насочи към всякакви преговори.
Последният ход ще последва ограниченията, които САЩ наложиха миналия месец на Газпромбанк - последната голяма руска финансова институция, която беше освободена от санкции. Преди това администрацията на Байдън реши да не налага санкции срещу банката, която европейските нации използват, за да плащат за газа, който все още купуват от Русия, от страх да не предизвика сътресения на световните стокови пазари.
Унгария, както и други страни, които разчитат на вноса на руски газ, вече предупредиха, че решението на САЩ представлява потенциален риск за енергийната сигурност. Турция също поиска премахване на санкциите.
България заяви, че ще спре доставките на руски газ по газопровода "Турски поток", освен ако "Газпром" не намери начин да плати за тях, след като САЩ наложиха санкции на "Газпромбанк". Тръбата през България е една от малкото останали за газ от Руската федерация към ЕС.