Още преди влизането на България в еврозоната и може би се нямайки нищо общо с това, цените в голяма част от заведенията по българското Черноморие този сезон буквално счупиха рекорди. Въпреки заплахите от страна на властите, че ще следят за спекула и ще наказват, засега това няма особен ефект, увери се лично Money.bg, посещавайки както Южното, така и Северното Черноморие в разгара на сезона.
Грешка, може и донякъде да има общо с еврозоната. Един от мениджърите във варненски ресторант, с когото лично разговарях, ми сподели (off the record), че цените в заведението му за хранене това лято са с над 30% по-високи не толкова, заради инфлацията и увеличението на заплатите на сервитьорите, а за да не се налага да ги вдига след влизането на страната ни в еврозоната. Тогава "всичко щяло да поскъпне, но държавата щяла да глобява търговците ако вдигат цените." Затова поскъпване в аванс.
Официалните данни на НСИ, обявени на днешния 15 август, показват, че през юли 2025 година месечната инфлация в България е 1,4%, а годишната инфлация за юли 2025-а спрямо юли 2024 година е 3,4%.

Източник: iStock
Малко конкретни примери
Цените в заведенията по морето са рекордно високи, пише и Telegraph. Проверка на изданието, отново във Варна, показва, че на някои места сутляшът струва 13 лева, докато за същата сума другаде можете да се поръча свинска пържола с гарнитура или 400-грамова пица калцоне.
Салатите варират между 12 и 30 лева, а основните ястия - от 12 до над 70 лева. Нашата проверка пък показа, че за жалост по-скъпите цени в някои заведения често нямат нищо общо с качеството на ястията.
Едни от най-високите цени се наблюдават на плаж "Делфин", където порция миш-маш вече струва 18 лева, а калканът се сервира за 36 лева за 300 грама. За салата туристите плащат между 16 и 21 лева в зависимост от съставките.
Рекордьори по високи цени остават ресторантите в района на Морска гара във Варна, където средната сметка за човек достига 100 лева. Тук пържолите се таксуват на грамаж.
На този фон официалните данни та Комисията за защита на потребителите (КЗП) показват какво е качеството на българския туристически продукт. Според статистиката на КЗП, най-често, получаваните жалби и сигнали касаят лошо обслужване, липса на персонал, лоши условия и качество на предоставяните услуги в места за настаняване и нарушения при продажба на чадъри и шезлонги на плажовете.
Цените за настаняване също са нагоре
Както Money.bg писа в началото на август, покачването на цените за настаняване по българското Черноморие стига до 40% спрямо миналото лято, най-вече при хотелите от висок клас. Според данните на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА).
При хотелите от категория 3-5 "звезди", повишението на цените спрямо миналото лято е с 25-40%, докато при по-малките хотели и къщите за гости не е толкова голямо. Например, почивката на 4-членно семейство (двама възрастни, 1 дете под 12 години и 1 дете над 12 години) за една седмица престой "ол инклузив" в 4-звезден хотел в Обзор може да излезе 6000 лева.

Източник: Аспарух Йорданов
Южното Черноморие е с още по-високи цени
По Южното ни Черноморие цените са скочили най-много. В село Синеморец, което Money.bg посети през юли, тараторът струва между 7 лева и 12, рибената чорба - 9 лева, а порция пиле с ориз се предлага за 13-15 лева. За 300 грама сафрид летуващите плащат около 17 лева. Коктейлите са със средна цена от 15 лева.
За сравнение, в Ахтопол цената на студената супа е 4,50 лева, рибената чорба е по 5,50 лева, а порция миш-маш струва 8 лева. В повечето заведения на първа линия скромен обяд за двама струва не по-малко от 60 лева. Ако се добави питие, салата и десерт, сметката лесно надхвърля 100 лева.
Ръстът на цените, както за настаняване, така и за хранене, доведоха до очакван отлив на български туристи от градовете и курортите на Черно море. След присъединяването на страната ни към Шенген ръстът на туристи в съседна Гърция е още по-голям, като очакванията са от следващото лято, когато се разплащаме в евро, да порасне още повече.
Впрочем, отдавна цените между курортите на Черно и Егейско море са сходни - както за настаняване, така и за хранене. Къде обаче услугата и отношението са по-качествени нека всеки реши сам за себе си. Едно обаче е сигурно - ако българските хотелиери и ресторантьори искат да привличат повече туристи през следващите години, ще трябва да предложат повече добавена стойност. Не само по-високи цени.