От тази година дребните производители, които искат да продават мляко, мед или друга земеделска продукция директно от фермите си, могат да се включат в европейската система на „къса верига за доставка на храни", която се финансира от европейските фондове, пише Farmer.bg.

Новата програма за развитие на селските райони, която влиза в сила от тази година, включва направление „насърчаване организацията на хранителната верига и управление на риска в земеделието", насочено към директни продажби, изключващи посредниците.

В Европейския съюз системата съществува отдавна чрез местните пазари, където производителите редовно продават продукцията си в един или два дни от седмицата.

В България биопроизводителите се опитаха да създават подобни пазари, но съществуващите административни пречки "погребаха" идеята още в зародиш.

С новия европейски регламент ще има специално финансиране за проекти или пакет от дейности за насърчаване и сътрудничество на подобни къси вериги на доставки, съобщи за Farmer.bg Светлана Боянова, представител на управителния съвет на Института за агростратегии и иновации.

Целта е да се сведе до минимум броят на посредниците в търговията. В същото време ще се въведе система за лесна реализация на стоките от малките ферми, която да включва интернет система за реклама и разпространение, необходима за лесен достъп на потребителите до млечните, мести и други деликатели, традиционни за даден регион.

Веригите на доставка на хранителни продукти са изследвани многократно в европейски мащаб в рамките на различни програми (IMPACT, SUPPLIERS, FAAN), като целта е да бъде определен основният маханизъм, по който на практика се задоволяват нуждите на пазара.

Теоретично, късите вериги на доставка биха могли най-общо да бъдат разделени на два вида - „локални системи за доставка" и „къси вериги за снабдяване".

При първите от значение се явява факторът „отдалеченост", като неформално е прието, че регионът, в които местните производители трябва да предлагат продукцията си, е между 20 и 100 километра.

При вторите критерият е броят на посредниците между фермера и крайния потребител. В крайна сметка, по предложение до Европейската комисия на френското правителство, където механизмите на късите вериги са развити на доста високо ниво, би могла да бъде дадена една сравнително точна практическа дефиниция.

Според нея късите вериги за доставка на храни са тези, при които продуктът е проследим до производителя и до фермата. Броят на посредниците между производителя и крайния потребител трябва да бъде сведен до минимум или в най-добрия случай до нула.

В официален доклад на Европейската комисия е отбелязано, че статистически са регистрирани 84 вида къси вериги, като след анализ на приликите между тях, все пак биха могли да се очертаят основните елементи на всички.

Ето и възможните начини за предлагане на продукти:

• Създаване на дълготрайно партньорство между определен брой производители и конкретни потребители, които от своя страна биха могли да бъдат обединени/сдружени или не, но за всички потребители целта е да консумират точно определен продукти, поради начина и местоположението на тяхното отглеждане, конкретните качества и характеристики.

• Създаване на традиции и навици за пряко достигане до фермата, от където купувачите директно избират стоките. Тук е включен и случаят, при който производителят използва магазин, щанд или друго място във фермата, където изнася за продан продукцията си. Обикновено всеки производител или сдружение на производителите от дадено населено място изработва свое лого или отличителен знак за продуктите си (въвеждане на задължително етикиране на продуктите).

• Организиране на пазари (базари), стационарни локални магазини, традиционни фестивали на местната продукция.

• Директна продажба на потребители, чрез предоставяне на продукцията на местни училища, административни центрове болници и други по-големи административни центрове.