Спадът на българската икономика през 2020 година няма да е толкова тежък, колкото се очакваше по-рано. От друга страна обаче възстановяването ще е значително по-слабо и ще отнеме повече време. Брутният вътрешен продукт (БВП) ще се свие с 6%, но растежът през 2021 година няма да достигне този за последните няколко години, като ще остане на равнище от 3 на сто. Междувременно създалата се ситуация в резултат на коронакризата вероятно ще забави влизането на България в Еврозоната.

Това посочва главният икономист на "УниКредит Булбанк" Кристофор Павлов в актуална прогноза. При предишната заложеният спад за 2020 година беше от 7,2 на сто, но растежът за следващата беше повече от двойно по-голям от очакваното сега - от 6,7 на сто.

"Има две основни причини за това. Първо, все още не се вижда краят на пандемията от коронавирус, тъй като разработката и широкото приложение на ваксина или успешно лечение на болестта ще отнеме повече време", посочва експертът и добавя:

"Второ, ескалацията на политическото противопоставяне увеличи несигурността и направи домакинствата и фирмите още по-предпазливи при предприемане на покупки и решения за нови инвестиции, поне до следващите парламентарни избори през 2021 година".

Според оценката на Павлов възстановяването на всички загуби за икономиката, причинени от пандемията, ще отнеме по-дълго време. По неговите думи вероятно за това ще бъдат необходими две години.

Заедно с това връщането на заетостта на нивото отпреди коронакризата не може да се очаква преди 2024 година. Нивото на безработицата за тази година ще бъде 5,6%, като през следващата коефициентът ще се свие леко до 5,3%.

"Тъй като организацията и провеждането на изборите ще отнеме време, периодът, в който домакинствата ще се въздържат от разходи, а фирмите ще отлагат инвестициите ще се удължи. Това е лоша новина за икономическия растеж и доходите през последното тримесечие на тази и първото тримесечие на следващата година", се казва още в анализа.

В допълнение износът ще завърши настоящата година със срив от 14,5%, а през следващата ще успее да възстанови едва половината от тези загуби с очакване за увеличение от 8 на сто.

Всички тези фактори ще дадат отражение и по пътя на България към влизане в Еврозоната. Икономистът смята, че приемането на еврото преди 2025 година е малко вероятно. За сравнение правителството заяви, че страната трябва да замени лева с единната валута до 2023 година, като от банката също посочиха подобен период в предходната си прогноза.

По отношение на фискалната подкрепа за икономиката, към настоящия момент тя възлиза на 1,5% от размера на БВП. Според Кристофор Павлов тя ще достигне 5 на сто от икономиката през следващата година. Причина за това е продължаващата здравна криза, заради която властите ще трябва да удължат срока за действие на въведените мерки.

"В допълнение, правителството ще вдигне минималната работна заплата от 610 на 650 лева, което също така ще повиши някои социални плащания, свързани с нея. И въпреки увеличението през следващата година вероятно фискалната подкрепа ще се окаже по-малка от онова, което е необходимо и изглежда възможно предвид на изключително големите фискални резерви, с които правителството разполага", става ясно още от анализа.

"За да се избегне повторение на тази ситуация следващия път когато икономиката се забави, страната трябва да обмисли мерки и политики имащи за цел засилване действието на автоматичните стабилизатори, за да се подобри капацитета на икономиката да се справя с негативни шокове в бъдеще", се казва в заключение.