Професор д.ик.н. Желю Владимиров е преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", ръководител на катедра „Стопанско управление". Неотдавна беше публикувана неговата книга „Глобални предизвикателства пред малките и средните предприятия. За факторите, определящи развитието и успеха на този сектор, за новите предизвикателства и бизнес средата у нас, разговаряме с автора на изследването.
Проф. Владимиров, кои са глобалните предизвикателства пред малките и средните предприятия в България?
Тези предизвикателства са най-разнообразни, доколкото зависят от спецификата на предприятието, сектора, пазара и институционалните условия в дадената страна. В монографията са представени синтетично резултатите от редица изследвания относно новите предизвикателства, пред които са изправени малките и средните предприятия (МСП) в условията на все по-глобализиращата се световна икономика.
За целите на анализа обаче те са обобщени в четири основни групи.
Първата група е свързана с нарастващата необходимост от съобразяване на дейността на МСП с международните стандарти, главно за управление на качеството, условията на труд и опазването на околната среда.
Втората група се отнася до по-интензивното внедряване и използване на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) - така МСП оптимизират вътрешните процеси и се включват в електронния бизнес (е-бизнес).
Третата група е обединена от императива за иновациите - те са основен фактор за заемане на по-добра конкурентна позиция. Четвъртата група отразява натиска към все по-активна интернационализация.
Тези четири групи предизвикателства са взаимосвързани фактори, които влияят върху растежа и успешното (или неуспешно) представяне на МСП. Те отразяват практическата рамка, в която са принудени да оперират днес МСП.
При така очертания контекст, как можем да характеризираме българските МСП, справят ли с посочените предизвикателства?
Изследванията показват, че е налице висока взаимосвързаност между разглежданите фактори за развитие и конкурентоспособност - подобряването на един от тези фактори в дадено предприятие води след себе си до подобряване и на друг или други, а впоследствие и до подобряването на всички останали фактори.
Като слаби страни на българските МСП се наблюдават: иновационната активност, патентната дейност, интернационализацията и ограниченият достъп до финансиране. В сравнение с регистрираните през 2010 г. слаби страни обаче, част от тези слабости през 2012 г. отчитат по-голямо или по-малко подобрение.
Как бихте характеризирали бизнес средата в сектора, кое е най-важно за напредъка и успеха на МСП?
През 2012 г. се наблюдава известно подобрение в макроикономическата среда и сектора на МСП. Това може да се обясни с адаптирането на предприемачите към пазарните промени, причинени от икономическата криза.
Досега се открояват две групи МСП: Първата група включва предприятия с ниска степен на конкурентоспособност, които не успяват да се справят с кризата и продължават да се сблъскват с трудности като намалени продажби и печалба, съкращения на персонал, намаляване на заплатите на наетите и просрочени плащания. Втората група включва МСП с относително по-висока степен на конкурентоспособност, които успяват да се справят значително по-добре в периода на икономическо възстановяване
Данните от изследванията показват, че в краткосрочен и дългосрочен план устойчивостта на сектора на МСП зависи от разширяване достъпа до финансиране, развитие на иновативността, интелектуалната собственост, интернационализацията и прилагането на добри практики.
Това поставя нови въпроси пред политиките за стимулиране развитието на МСП - от една страна, по отношение на заетостта; от друга - спрямо иновативността и интернационализацията. За една група предприятия е по-добре да бъдат подкрепяни с цел да се запази или нарасне заетостта; акцентът в подкрепата на други предприятия е по-добре добре да бъде насочен към тяхната конкурентоспособност.
И накрая, към кого насочено това изследване, за кого е полезно?
Резултатите от анализа биха били от полза за студентите по стопанско управление и икономика; за предприемачи / мениджъри на МСП; за браншовите асоциации; държавните органи (министерства, агенции), отговорни за обосноваването и провеждането на адекватни политики в подкрепа на развитието на МСП.
Например въз основа на този анализ бе създаден концептуалният модел, който послужи като рамка за изследванията и интерпретацията на данните в последните два доклада на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия: „Анализ на състоянието и факторите за развитие на МСП, 2010-2011 г. (Българските МСП в контекста на кризата)" и „Анализ на състоянието и факторите за развитие на МСП в България: 2011-2012 г. (Икономическо възстановяване и конкурентоспособност)".