Преработването на индустриален коноп у нас да бъде позволено. Това предвиждат промени в Закона за контрол на наркотичните вещества, които бяха одобрени от ресорните парламентарни комисии и внесени за първо четене в парламента. Според мотивите на вносителите по този начин ще бъде създадена изцяло нова индустрия - ще се разкрият нови работни места в най-бедните земеделски региони и ще има директен икономически и фискален ефект.
Поради климатично почвените особености у нас, България има сериозна история в преработката и отглеждането на индустриален коноп. В средата на 80-те години сме били водеща сила в тази индустрия с над 3 000 души заети в сектора. Разликата със забранените за отглеждане и употреба канабис е в активното вещество, което в наркотичното растение достига до 40 на сто.
Основно приложение индустриалният коноп намира в медицината.
Масло от индустриален коноп
"Текат множество проучвания, както в областта на неврологията, ортопедията онкологията, обезболяването противовъзпалителната терапия, включително аз мога да спомена, че и в моето семейство имаме опит. И отново искам да кажа, че трябва да се разчита на тези продукти, които са получили своята сертификация и своя контрол", казва пред БНТ проф. Иво Петров, кардиолог.
Индустриалният коноп се използва и като основна съставка за производство на биоетанолово гориво и при производството на биопластмаси. Семената намират приложение и в козметичната индустрия. Влакната от стъблата се ползват за производство на изолации и хартия, и дори се правят платове от коноп.
Платове от индустриален коноп
"Конопът е растение, от което се изплолзва всяка една частичка. Т.е. сега акцентът е върху медицинското му приложение, но реално погледнато няма една молекула от него която да не се използва и да не полезна по някакъв начин за човешка употреба", добави проф. Иво Петров.
От бранша споделят, че настоящият закон им връзва ръцете, за да могат да затворят цикъла от засаждане до кpаен продукт.
"Основният проблем на индустрията е, че в България имаме право да отглеждаме растението, но нямаме право да го преработваме. След това ние трябва да го изсушим както е цяло и така да го изнесем от нашата държава в други държави, където можем да го преработим и след това вече крайния продукт имаме право да го внесем. Това е целия абсурд", казва Симеон Генов- предс. на Българска асоциация на конопена и канабиноидна индустрия.
Този проблем е на път да бъде отстранен чрез законови промени, които на този етап срещат одобрение от повечето парламентарни сили.
"Ние искаме да затворим тази дупка в законодателството, така че преработката да остава в България, в българските региони, голяма част от които са бедни земеделски региони. Тук да остава добавената стойност, инвестициите, работните места", казва Владимир Панев, ПГ на "Демократична България".
"Става въпрос за фабрика, в която постъпва продукт, който се преработва. Разбира се това става под контрола на държавата, лицензирано и в никакъв случай не нарушава ничий интерес", казва Антон Тонев, председател на здравната комисия, депутат от ПГ на "Продължаваме промяната".
В България липсва такъв индустриален сектор
"Разбира се , че има нужда от такава промяна в закона. Ние като политическа сила сме "за" това нещо, но идеята е това да се получи по начин, който е законосъбразен, за да помогнем на този сектор. Това може да бъде алтернатива защото в различни региони където има тютюнопроизводство има в момента дори хора,които се занимават с отглеждането на коноп", казва Имрен Мехмедова, ПГ на ДПС.
"Тук експертите трябва да говорят и юристите, за да може да юридическите гаранции, че с едно такова нещо няма да се злоупотребява за в бъдеще. Ако е гарантирано законодателство, подкрепено от всички формации, в една такава ситуация, няма нищо лошо", казва Станислав Балабанов, от ПГ на ИТН.
От бранша твърдят, че ако парламентът даде "зелена" светлина за преработка на индустриален коноп, ефектът ще бъде не само икономически, но и фискален.
"Например в Чехия, поради либералното законодателство, миналата година има влезли в хазната над 200 млн. евро данъци от този сектор. А в България може да бъдат отворени над 3000 - 4000 работни места само за една година от всички големи инвеститори, които биха влезли в нашата държава", смята Симеон Генов.
Следващата седмица предстои законопроектът да бъде обсъден на първо четене и в пленарната зала.