Пандемията от коронавирус постави под натиск устойчивостта на някои европейски икономики, събуждайки критики, че растежът и монетарната подкрепа, осигурена от Европейската централна банка (ЕЦБ), няма да бъдат достатъчни и за това, че натрупаният нов публичен дълг ще трябва да бъде предоговорен.

Това пише в свой анализ за EUROACTIV авторът Хорхе Валеро. "Европейският съюз (ЕС) е затруднен в преодоляването на най-дълбоката криза в своята 70-годишна история, предизвикана от най-фаталната пандемия на века, която удари растежа и изпрати публичният дълг на рекордни нива", посочва той.

При предходната финансова криза преди десетилетие публичният дълг на ЕС, с изключение на Великобритания, нарасна с 20 процентни пункта и надхвърли 86,6% от БВП. Докато все още в много страни членки неговото равнище е високо, като наследство от 2009 година, сега от Европейската комисия (ЕК) очакват да нарасне с 15 пункта до 95 на сто от БВП през тази година.

Новият пик в дълговете ще бъде особено болезнен за държави като Гърция, Италия, Франция, Португалия и Белгия, при които дългът е относително висок и сега. В това отношение ЕК предупреди през ноември, че настоящата ситуация може да предизвика проблеми за устойчивостта на текущите сметки на страните в средносрочен и дългосрочен план.

Икономисти споделят мнението, че публичният дълг може да остане устойчив докато икономиките растат с темп, изпреварващ разходите за финансирането му - сценарий, който е възможен благодарение на намесата на ЕЦБ.

Мащабната програма за изкупуване на допълнително облигации за 1,35 трилиона евро и рекордно ниските лихви поддържат доходността на облигациите на рекордно ниски нива.

"Докато ЕЦБ продължава да изкупува 75% от испанския дълг, няма да имаме проблеми", казва старши икономистът в испанския изследователски център Funcas Мария Хесус Фернандес. Тя предупреждава, че ако централната банка предприеме промени в тази посока, "ще бъде много опасно и ще се превърне в бомба със закъснител за Испания, водейки до огромни структурни дисбаланси за четвъртата най-голяма икономика в ЕС".

Въпреки това според Анхел Талавена от Oxford Economies ЕЦБ няма да "изостави" страните в най-голям риск. "Не се очаква ЕЦБ да увеличи лихвите в близкото бъдеще на фона на тенденциите при инфлацията", казва той и допълва: "Високият дълг е проблем, който в някакъв момент ще трябва да решим. Но не сега".

"Растежът е единственото достоверно и здравословно решение", казва зам.-директорът на мозъчния тръст Bruegel Мария Демерцис.

Тази теза е изповядвана и от ръководителите в Брюксел. През юли ЕС реши да създаде фонд за възстановяване в размер на 750 милиарда евро, който да подкрепи инвестициите. Средствата в този фонд, които все още остават блокирани от Унгария и Полша, ще бъдат финансирани с безпрецедентен дълг за ЕС. Който вероятно ще бъде изплатен с въвеждането на нови данъци.

Според анализатори в някакъв момент масивната подкрепа на ЕЦБ може да доведе до по-сериозен ръст на инфлацията. А това от своя страна би било причина за оттегляне на политиката на подкрепа на централната банка.

Все пак Лоренцо Конодьо от Лондонското училище по икономика и Джанкарло Корсети от Кеймбриджкия университет посочват, че спрямо тенденцията от последните години и настоящата ситуация, в която всички централни банки, включително ФЕД, са склонни да нарушат заложените си цели за инфлация, за да запазят фискалната си политика. Според тях при тези условия ЕЦБ ще действа предпазливо и няма да повтори грешките си от предходната криза.

Някои критици обаче смятат, че дори финансовата институция да запази монетарните си стимули в средносрочен план, растежът няма да бъде достатъчен, за да се справи ЕС с огромния натрупан нов дълг. Част от тези критики идват от Италия. Наскоро един от съветниците на италианския премиер Джузепе Конте поиска ЕЦБ да отмени закупуването на италиански дълг или да удължи неограничено падежа по него - идея, която беше отхвърлена от ЕЦБ.