Минималната заплата у нас ще се увеличи. Това обяви министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев в ефира на NOVA. Той обясни, че в Министерски съвет се обсъждат различни варианти за нарастване, но още не е взето окончателно решение с колко да е увеличението от началото на следващата година.
"Скок от 650 на 760 лева е твърде голям и не е обвързан с другите компоненти, които участват в определянето на минималната работна заплата. Така, че е малко вероятно", заяви Донев.
Към момента минималната работна заплата у нас е 650 лева. Синдикатите предлагат тя да се увеличи със 17,5%, т.е. да достигне 764 лева. От синдикатите твърдят, че по техни данни, всеки пети от работещите, или около половин милион души, са наети на минимална работна заплата.
Поскъпването на живота налага и увеличаване на доходите, смятат синдикатите. "Иначе влизаме в понятието "работещ беден". Това го има само в България. Ние можем да си позволим много по-малко стоки и услуги, отколкото германецът, който работи на минимална работна заплата", коментира Любослав Костов, главен икономист на КНСБ.
Същевременно, по данни на Евростат, над 40% от хората у нас ще бъдат затруднени да плащат отоплението си през зимата, вкл. и дърва за огрев.
Увеличаването на доходите трябва да следва обективни икономически фактори, категорични са представители на работодателите.
"Ако за държавната администрация е много лесно да се предвидят средства в бюджетите на различните учреждения, то бизнесът трябва да изработи тези пари, за да ги даде на своите работници", коментира Мария Минчева от Българска стопанска камара (БСК). От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) посочиха, че макар че има поскъпване, не са съгласни с предложеното от синдикатите увеличение на минималната работна заплата, тъй като според тях то е голямо.
По думите на председателя на АИКБ Васил Велев, спорът със синдикатите е възникнал за това, че без да има средносрочна бюджетна прогноза, планирани други макропараметри като ръст в икономиката, инфлация, дефицит, не може да се вземат правилните решения за минималната заплата.
"Исканията на синдикатите са максималистични и не отговарят на икономическата реалност и биха довели до отрицателни последици, включително за синдикалните членове. Но тези диаметрално противоположни позиции трябва да се сближават при спокоен, аргументиран и конструктивен разговор", каза още Велев.
От своя страна, лидерът на КНСБ Пламен Димитров обяви, че ако от януари догодина не бъде увеличена минималната работна заплата от 650 на 764 лв., ще призове всички 500 000 работещи на тази заплата на безсрочни стачни действия. По думите му, увеличението на заплатата е наложително, защото "няма вече кой да работи за 650 лв., съответно ако бизнесът не увеличи възнагражденията, няма да има откъде да намери работещи".
Според синдикатите, минималната работна заплата трябвало да расте изпреварващо през следващите 4 години, както и показателите, които засягат плащанията и обезщетенията, да бъдат коригирани.
Васил Велев от името на работодателите обаче обясни, че "доходите може да растат с инфлацията, но това няма да предпази спестяванията от обезценка, освен това ще ни затрудни по пътя към Еврозоната. Що се отнася до минималната работна заплата - ние сме в челната тройка в ЕС по съотношение минимална работната заплата към БВП на глава от населението. Тоест за това, което произвеждаме, имаме твърде висока минимална работна заплата. Трябва да полагаме усилия да произвеждаме повече, не механично и административно да вдигаме заплатата", каза още Велев.