Военната индустрия на Турция е в подем и вече намира своето място и на глобалния пазар, но редица политически и икономически проблеми ѝ пречат да покаже на какво реално е способна, става ясно от анализ на GlobalData.
Южната ни съседка ударно се превъоръжава, като бюджетът ѝ за отбрана се очаква да достигне 72,2 милиарда долара през 2029 г. при 44,5 милиарда за тази година. От тях $12,5 млрд. ще са за придобиване на нова техника (при $8,3 млрд. през 2024 г.).
Това прави вътрешния пазар особено апетитен за местните производители на различни бойни системи. Натрупаното ноу-хау и създаденият индустриален капацитет пък може да се насочи и към поръчки от чужбина - особено с оглед сложната геополитическа ситуация, в която Турция се оказва алтернатива както на западните страни, така и на Русия. Един от най-добрите примери за успешна военна разработка са дроновете Bayraktar.
Всичко това би трябвало да предвещава светло бъдеще за военната индустрия, но ситуацията е по-сложна.
"Турция се бори с растящи корупция и авторитаризъм, а управлението на президента Реджеп Ердоган все по-често е определяно като диктатура от противниците му. Преследването на опозиционери и магистрати и корупцията допринесоха за решението на ЕС да отложи процеса на присъединяване на Турция с оглед ситуацията с човешките права в страната", коментира анализаторът от GlobalData Уилсън Джоунс.
Той допълва, че от 2018 г. насам южната ни съседка е в непрекъсната мащабна икономическа криза с голям дефицит и растящ външен дълг в по-силни валути като еврото и долара. Това обезкуражава чуждестранните инвеститори.
Конкретен пример
За силните и слабите страни на турската военна индустрия казва много сюжетът около новия основен боен танк Altay.
Той е базиран на корейския K2 Panther, като използва много технологии от азиатската страна, а Hyundai са работили тясно с местния производител BMC при разработката, чийто първи прототип стана готов през 2016 г. Машината надгражда K2 с по-добре стабилизирано 120-милиметрово оръдие, повишена защита от оръжия за масово поразяване и специална система за бързо ускорение с цел отбягване на ракети.
Турция планира да купи стотици бройки, които да заменят вносните ѝ танкове, а Катар заяви 400 машини. Интерес има и от Колумбия, Саудитска Арабия и Пакистан.
Първоначално Altay трябваше да е с турски двигател и скоростна кутия, но заради проблеми по веригата на доставки в крайна сметка първият модел T1 се наложи да използва компоненти от Германия, Южна Корея и Украйна. По-късно влезе в производство и версията на танка с изцяло местно оборудване.
"Altay е мощна платформа с голям експортен потенциал, но историята на неговата разработка показва и че военната индустрия на Турция остава силно зависима от внос и чуждестранна експертиза. Това е предизвикателство пред плановете на правителството за пълна самостоятелност в сферата", коментира Джоунс.