Обещанието на турския президент Реджеп Ердоган за нова икономическа ера предизвика поскъпване на лирата, движено от чуждестранни инвеститори. Местните инвеститори обаче все още не са убедени, че политиките, които пречеха на икономическия растеж през последните години, ще бъдат премахнати, пише Reuters след интервюта с местни мениджъри, продавачи на злато и собственици на бизнес. Думите им подсказват, че най-голямото предизвикателство пред Ердоган ще бъде да убеди турците и местните компании, че реториката от миналия месец ще се превърне в истински реформи.

"Има защитен рефлекс", изграден след години на поевтиняване на лирата, казва Бариш Хачоглу, генерален мениджър на Istanbul Portfoy, която управлява активи за 7 млрд. лири ($900 млн.) и препоръчва клиентите да са "внимателни" в тази ситуация. "Докато доверието и стабилността не бъдат наистина изградени отново, интересът на индивидуалните инвеститори в златото и валутата ще продължи".

Скептицизмът на местните отразява и други рискове, включително растящия броя заразени и знаците, че вътрешните спорове в правителството на Ердоган могат да станат по-ожесточени.

От четири години насам турците се борят с висока безработица и инфлация. Турската икономика се свива рязко за втори път от средата на 2018 г., а половината от стойността на лирата се изпари.

По-рано миналия месец, убеден най-сетне от съветниците си, че икономическите му политики се провалят, Ердоган назначи нов управител на централната банка, който повиши основната лихва до 15%, за да подкрепи валутата. Чуждестранните инвеститори, които държат едва 5% от турския дълг, се впуснаха да купуват доходоносните облигации, повишавайки стойността на валутата с 12%. Ралито бе спряно частично от турците, които все още са изправени пред минимални лихви по депозитите. Те купиха злато и чуждестранна валута на стойност $4 млрд. в рамките на едва две седмици. Ако лихвите по депозитите тръгнат нагоре след ново затягане на паричната политика, интересът на местните към лирата може и да се повиши, казват анализатори.

Но за момента такъв интерес липсва.

Турция се спаси от рецесията: БВП нарасна с 6,7% през третото тримесечие

Турция се спаси от рецесията: БВП нарасна с 6,7% през третото тримесечие

Правителствените разходи, потреблението на домакинствата, капиталовата формация и вносът растат