Турция оставя след себе си една година, белязана от много насрещни ветрове и предизвикателства, водени от опустошителни земетресения в началото на миналия февруари и висока инфлация, пише Daily Sabah. И всесе пак известната промяна в икономическото управление на страната през втората половина на 2023 г. възроди надеждите за традиционни действия по опростяване на паричната политика.

Насочвайки се към 2024 г., страната се надява да извлече ползите от своята нова икономическа политика, представена в началото на септември. Тя е насочена към потушаване на инфлацията, намаляване на хроничните дефицити по текущата сметка, възстановяване на валутните резерви и стабилизиране на турската лира.

Припомняме, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган обнови икономическата си администрация веднага след изборната си победа през май, като назначи доста видни икономисти като Мехмет Шимшек за министър на финансите и Хафизе Гайе Еркан - първата жена, която ръководи централната банка на страната.

В Турция минималната заплата от 2024 става по-висока от тази в България

В Турция минималната заплата от 2024 става по-висока от тази в България

Увеличението е 49% от януари догодина

Новият екип наблегна над агресивното парично затягане и обеща да се съсредоточи върху фискалната дисциплина и структурните реформи, приветствани както от чуждестранни, така и от местни инвеститори. 

В първия ден на новата година Шимшек увери, че Турция ще продължи "да жъне положителните резултати от средносрочната програма на правителството за новата година".

"2024-а ще бъде година, в която годишната инфлация ще започне да намалява, адекватността на резервите ще се повиши допълнително, а валутно защитената система ще приключи. Ще започне трайно подобряване на дефицита по текущата ни сметка и ще бъде установена бюджетна дисциплина. Основите на устойчиво високият растеж се засилват", написа Шимшек в социалната мрежаа X, известна преди като Twitter.

Снимка 639815

Източник: iStock

Затягане на паричната политика и растеж

На първото си заседание под ръководството на Еркан през юни Централната банка на Турция (CBRT) започна своя цикъл на затягане на паричната политика, осигурявайки агресивно увеличение от 650 базисни пункта. От юни насам централната банка повиши едноседмичната си репо лихва с 3400 базисни точки до 42,5% - от 8,5%.

Процентът е довел до много по-високи разходи за ипотеки, заеми за автомобили, бизнес заеми и много други форми на кредит. След последната си среща, проведена през декември, банката обяви, че очаква да "завърши цикъла на затягане възможно най-скоро", тъй като е близо до нивото, необходимо за установяване на дезинфлационна тенденция.

След като достигна 17-месечно дъно през май от 39,59%, годишната инфлация в Турция се повиши до почти 62% през ноември - най-високата до момента. Сега централната банка очаква инфлацията да нарасне до 70-75% през май, преди да спадне до около 36% до края на следващата година, тъй като затягането охлажда цените.

В Турция се наблюдава и намаляваща волатилност на обменния курс на лирата, който се понижи под средната волатилност в развиващите се страни. Турската лира се обезцени с около 35% спрямо щатския долар през 2023 г.

Данните от края на миналата година показват, че общите резерви на страната са достигнали рекордните $145,5 милиарда през седмицата до 22 декември. Това е увеличение от $47 милиарда. Местните икономисти казват, че това е добра тенденция за новия курс на промяна на турската икономика, която отдавна се намира в състояние на рик.

Още през миналия август международната агенция за кредитен рейтинг Moody's преразгледа прогнозата си за икономическия растеж на Турция за 2023 г. на 4,2%, от 2,6%, както и на 3%, от 2% за 2024 г.

Анализаторите очакват Moody's скоро да повиши още кредитният рейтинг и икономическата перспектива на Турция. През септември Fitch Ratings промени своята оценка за страната от "негативна" на "стабилна".

Според средносрочната икономическа програма на правителството Анкара се стреми към среден темп на растеж на БВП от 4,5% през трите години до 2026 г. Предвижда се БВП да нарасне с 4% през 2024 г., с 4,5% през 2025 г. и с 5% през 2026 г.

Отново голям скок на основните лихви в Турция: предстои ли нещо по-различно

Отново голям скок на основните лихви в Турция: предстои ли нещо по-различно

Инфлацията в страната вече е над 60%

Рекорден износ, по-малко безработица и мащабни сделки

Износът на Турция преживя много пикове през 2023 г., особено през втората половина на годината. Изходящите доставки достигнаха близо $233 милиарда  от януари до ноември, като се увеличиха с 0,7% спрямо 2022 г. Вносът нарасна с 0,5% до $332,8 милиарда.

На този фон безработицата поддържа низходяща тенденция. През второто тримесечие нивото на безработица падна до едноцифрено число след 20 последователни тримесечия, достигайки 9,7%. Безработицата падна до 11-годишно дъно от 8,5% през октомври, след като достигна тазгодишния връх от 10,1% през февруари.

Турция подписа общо 13 сделки на обща стойност $50,7 милиарда с ОАЕ на 19 юли, по време на посещението на Ердоган в Персийския залив. През март Саудитска Арабия се съгласи да депозира $5 милиарда в турската централна банка чрез своя Саудитски фонд за развитие, след което в Рияд беше подписана сделка за закупуване на десетки безпилотни самолети на Baykar в най-големия отбранителен договор в историята на страната.

Турция изпревари Гърция по посещения от българи

Страната, която изпревари Гърция по посещения от българи

А къде ще пътуваме за Нова година?