Централните банки и инвеститорите в световен мащаб си задават един и същи въпрос за 100 трилиона долара: "Защо инфлацията на потребителските цени е толкова ниска, въпреки че ръстът на икономиката се забърза?".

Въпросителните се увеличават и на фона на друга противоположна тенденция по отношение на инфлацията - повишаването на цените за производителите.

Това е така, защото ефектът от два от двигателите на глобалната икономика през последните месеци - възстановяването на активността в Китай и натискът за намаляване на корпоративното облагане в Щатите, затихва.

"А изясняването на този въпрос е от решаващо значение за глобалната монетарна политика и за световния пазар на облигации, изчисляван на 100 трилиона долара", твърди изпълнителният директор на нюйоркската Marketfield Asset Management Майкъл Шаул.

По неговите думи има ясни знаци за тенденцията на увеличение на производствените цени, ръководена от Китай, САЩ, Германия и Южна Корея, каквото не е виждано от 2011 година насам.

Критиците на тази идея обаче смятат, че втората по големина икономика няма да допринесе за по-стабилното възстановяване на глобалната икономика и нарастване на инфлацията през тази година.

"Китай има решаващо значение за глобалните инфлационни трендове, но има малка вероятност страната да стимулира рефлационен процес в следващите 12 месеца", смята Луис Куидж, който е икономист на Oxford Economics в Хонконг, цитиран от Bloomberg.

"Ние очакваме строителството там да се забави през втората половина на 2017 година. В комбинация с настоящия свръхкапацитет в тежката индустрия това означава по-слаб стимул на цените на суровините на вътрешния и на международния пазар", допълва експертът.