Европейската комисия започна съдебна процедура срещу Гърция за оказване на икономическа помощ на предприятия в нарушение с правилата за честна конкуренция. „Правителството на Гърция не е анулирало незаконните мерки за икономическа помощ за стотици предприятия под формата на данъчни облекчения", се посочва в съобщение на Европейската комисия.

Предприетата от Атина стъпка през 2009 година най-вероятно е довела до увеличаване на бюджетния дефицит заради данъчните облекчения. Според експерти, цитирани от агенция Reuters, правителството на социалиста  Папандреу се е решило да влоши бюджетната ситуация, за да избегне ръст на безработицата и да запази социалната стабилност, но тези популистки мерки не са дали резултат, тъй като страната сега трябва да прави още по-сериозни икономии.

От Еврокомисията обаче припомнят, че в свое решение от юли 2008 година Брюксел се е разпоредил Гърция да си върне тези държавни помощи, но досега страната не е направила това.

"Връщането на незаконните и несъгласуваните помощи цели да възстанови равните условия на конкуренцията на единния пазара", заяви днес еврокомисарят за конкуренция Хоакин Алмуния, цитиран от БТА. Според бившия комисар по финансовите въпроси комисията е решена да вземе всички необходими мерки, за да направи така, че страните членки да изпълняват задълженията си и да не предоставят неправомерни държавни помощи.

Гръцкият закон разрешава на компаниите да намаляват с до 35 на сто от печалбите за 2003 и 2004 година облагаемата си данъчна база, когато става дума за проекти в редица сектори (производство на текстилни продукти, основни метали, автомобилостроене, минна промишленост, земеделие и риболов и други). Компаниите трябваше да използват освободените си от данък приходи, за да финансират разходите си по придобиването, изграждането и разширяването на заводи, покупки на оборудване, коли, разходи по преместване на дейности, лизинг, обучение и квалификация на персонала, обяснява Еврокомисията в съобщението си.

Бюджетният дефицит на Гърция достигна над 13% от БВП, което се равнява на около 30 милиарда евро. На срещата на върха в Брюксел преди около 2 седмици европейските лидери взеха решение да подпомогнат страната, включително и финансово, като Франция и Германия се ангажираха да изкупят част от гръцкия публичен дълг, възлизащ на над 300 млрд. евро и да гарантират нови заеми. Срещу това гръцкото правителство се ангажира в едногодишен срок да сведе бюджетния дефицит до 3% от БВП за три години.

Всички експерти - както гърци, така и чужденци - са на мнение, че Гърция може да намалява бюджетния си дефицит с максимално 1,5 до 2 на сто за година, за да стигне изискването на Маастрихския договор бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП. Това означава, че в най-добрия случай Атина ще изпълни тези изксквания след около 6 години.