Исторически най-важната индустрия в Украйна все още не може да влезе в 21 век, а Киев проваля възможността да подпомогне икономическото възстановяване на страната след конфликта с Русия, пише Bloomberg.

Mriya Agro Holding Plc - компанията, която вади последната реколта захарно цвекло, не притежава нито метър от 56-те квадратни километра земя, на които работи. Под снега се намират 270 парцела, които компанията е взела под наем за между три и пет години. Селяните, на които след падането на комунизма бе завещана земята, не могат да продават, а компаниите - не могат да купуват. Което означава, че компаниите имат малко стимули да харчат пари, за да увеличат реколтата.

"Ако компанията бе собственик, щеше да е възможност да инвестираме повече", казва Виктор Тарчински, бригадир в Mriya. Германците слагат скъпа тор всеки пет години, ние не можем да си го позволим".

От януари до септември 2017 г. Украйна има общ приход от земеделския износ от около 13 милиарда долара - или общо 40% от общия износ. Страната е сред най-големите производители на слънчогледово олио, ечемик, пшеница и царевица в света. Но има още много неизползван потенциал: Украйната е европейската страна, в която има най-голяма концентрация на плодородна черна почва, но все пак добивът й е сред най-ниските на континента.

Както често се случва в региона, причина затова е създалата се пълна каша при преминаването от комунизъм към капитализъм. След разделянето на СССР, украйнците, чийто предци са били жертва на колективизацията, са получили парцели земя по средно 16 000 кв. м. Общо раздадената земя е 166 хил. квадратни километра - почти колкото площта на Флорида. През 2011 г. обаче Киев прокара закон, с който забрани продажбата на парцелите.

Над 4 милиона украйнци - повечето от които вече в пенсионна възраст, печелят по едва 190 долара годишно - или еквивалента в зърно, захар или друга стока, като отдават под наем земята си.

Международният валутен фонд и компании като Mriya Agro натискат правителството да отмени забраната. То обаче я продължи до 2019 г., а се чуват гласове и за удължаване до 2024 г. Местните депутати се притесняват, че чуждите компании ще я откупят "за жълти стотинки".

Но все по-силни стават и гласовете на тези, които искат отмяна. Те са подкрепени от бавния растеж на икономиката на Украйна, която е далеч от темповете на съседни държави като Румъния и Полша. През 2014 и 2015 г. брутният ѝ вътрешен продукт се сви с 16 процента заради конфликта с подкрепените от Русия сепаратисти.

Въпреки че земеделието представлява най-голям дял от износа, скорошен доклад на Световната банка посочва, че продуктивността и реколтите са частица от тези в други европейски страни, като затова икономистите обвиниха мораториума.

Компаниите в бранша твърдят, че ще повишат реколтата и печалбите, ако притежаваха земята. Проблем пред тях са и ситуации, в която местни велможи тормозят хората и определят на кои компании, свързани с местни политици, да бъде отдадена земята. Институционалната корупция в Украйна остава огромен проблем, като през миналата година страната падна до 131 позиция в света в индекса на Transparency International.