За много анализатори икономическата стабилност представлява липса на големи флуктуации на ключови икономически показатели като БВП и индексът на потребителските цени, пише Франк Шостак. Така икономика с постоянен темп на растеж и стабилна "инфлация" вероятно ще се разглежда като стабилна. Икономика с постоянни цикли на бумове и рецесии ще е нестабилна.

Според разпространеното мислене стабилната икономическа среда, представена като стабилна инфлация и растеж, действа като буфер срещу различни шокове. Това прави планирането на бизнесите много по-лесно. За тази гледна точка именно ценовата стабилност е сред решаващите фактори за икономическата стабилност изобщо.

Да си представим, че търсенето на картофи нарасне спрямо това на домати. На пазара това се представя като относително покачване на цените на картофите спрямо тези на доматите.

За да бъде успешен, всеки бизнес трябва да обръща внимание на потребителските предпочитания - ако не успее да го направи, вероятно ще претърпи загуби. Затова в нашия пример бизнесът, който обръща внимание на относителната промяна на цените, вероятно ще увеличи производството на картофи спрямо това на домати.

Изхождайки от това, ако ценовото равнище не е стабилно относителните промени на цените ще бъдат изкривени и бизнесите няма да могат да оценят правилно измененията в относителното търсене на стоки и услуги. Респективно те няма да могат да правят правилни предвиждания на бъдещето.

Резултатът от това е неправилно използване на оскъдните ресурси и отслабване на икономическия фундамент.

Но хората, защитаващи позицията за стабилната икономика, смятат, че нестабилните промени на ценовото равнище замъгляват способността на бизнесмените да оценят промените в относителните цени на стоките и услугите и затова им е трудно да реорганизират дейността си. Изхождайки от това мислене не е учудващо, че според тях трябва да има централни банки, които да се опитат да поддържат стабилно ценово равнище.

Чрез различни изчисления представителите на Федералния резерв, а и на други централни банки по света, са достигнали до идеята, че трябва да се постигне инфлация от почти 2%. Всяко значително отклонение от тази стойност води до изкривяване от пътя на растежа.

Коренът на политиките за ценова стабилност е в допускането за неутралността на парите

Коренът на политиките за ценовата стабилност е схващането, че парите са неутрални, т.е. че промените в парите оказват ефект единствено върху ценовото равнище, а не върху реалната икономика.

Например ако една ябълка струва два картофа, тогава цената на ябълката е два картофа, а цената на един картоф е половин ябълка. Сега ако заменим "една ябълка" с "един долар", следва, че картофът струва 50 цента. Забележете, че въвеждането на парите не променя факта, че разменната стойност е 2:1. Така продавачът на ябълки ще получи един долар за всяка от ябълките си и ще може да го обмени за два картофа.

Но да си представим, че количеството на парите се е удвоило и в резултат на това покупателната им способност е паднала наполовина; т.е. че равнището на цените се е удвоило. Това означава, че вече една ябълка може да бъде разменена за два долара, а един картоф - за 1 долар. Забележете, че въпреки удвояването на ценовото равнище, продавачът на ябълки може да си купи два картофа с получените два долара.

Този мислене води до идеята, че увеличаването на количеството пари води до съответно нарастване на ценовото равнище, а понижаване на количеството пари в обращение до съответно понижаване на ценовото равнище. Но всичко това, според защитниците на стабилните цени, не променят факта, че една ябълка струва два картофа. Само че с тази логика има сериозни проблеми.

Промените в паричното предлагане не могат да са неутрални

Когато в системата се инжектират нови пари, винаги има хора или институции, които ги получават първи и които се облагодетелстват от паричната инжекция. Първите им получатели се оказват с повече разполагаеми пари и съответно могат да си купят повече стоки, въпреки че цените на тези стоки все още не са се променили. В икономиката това се нарича Ефект на Кантийон.

Когато тези нови пари започнат да циркулират, ценовото равнище започва да се покачва. В резултат на това, колкото по-късно човек получи въпросните новонапечатани пари, толкова повече цените на стоките, които купува, ще са повишили за него. Може да се окаже, че те са нараснали толкова, че въпреки повечето парични единици, с които разполага, той може да си купи по-малко стоки.

Така увеличаването на паричното предлагане води до редистрибуция на реалното богатство от по-късните получатели на новонапечатаните пари към по-ранните такива. Очевидно е, че това води до промени в потреблението на стоки и услуги от всеки един индивид и съответно променя относителните цени в икономиката.

Увеличаването на паричното предлагане задейства нови динамики в стопанството, които пораждат промени в търсенето на стоки и услуги, респективно промени в техните относителни цени. Затова увеличаването на паричното предлагане не може да бъде неутрално спрямо относителните цени на стоките и услугите.

Промяната на относителното търсене тук показва изземането на благосъстояние от по-късните получатели на парите спрямо по-ранните. Такова изменение не може да не е съпроводено от промени на относителните цени. Но ако растежът на паричното предлагане се обърне, различните дейности, създадени заради него, ще се окажат притиснати от изчезващото търсене.

Следователно увеличаването на темпа на паричното предлагане води до промени в относителните цени, което задейства неустойчива структура на производството. Резултатът от всичко това е погрешно разпределение на стоки и обедняване на икономиката.

Затова паричната политика на централните банки, която е насочена към стабилизиране на ценовото равнище, по своята същност води до негативни ефекти върху същото. Тъй като промените в паричното предлагане не са натурални по отношение на относителните цени между стоките, това означава, че политиките на централните банки изкривяват ефективното разпределение на ресурсите.

Така централните банки подриват икономическата дейност и колкото повече те се намесват на пазарите и печатат пари, толкова повече икономиката ще се отклонява от траекторията на устойчив растеж.