След приключването на механизма за отсрочване (мораториум) на плащанията по кредити, Българска банка за развитие остана единствената опора за финансиране на бизнеса, който е пострадал от COVID-19. По тази причина ББР сериозно разшири обхвата и обема на гаранциите по кредити, които търговските банките предоставят на фирми, засегнати от COVID-19. ББР също така завиши лимита на плащанията по портфейлите от заеми, гарантирани от нея и облекчи условията за предоставянето на гаранциите. Всичко това трябва да разшири обхвата на фирмите, които могат да ползват въпросното банково финансиране, да намали цената му и да облекчи документацията и процедурите, свързани с кандидатстването и одобрението на заеми, гарантирани от ББР.

За какво конкретно става дума? С решение на Министерския съвет, взето по предложение на ръководството на ББР, банката вече може да гарантира заеми до 2 млн. лева. За тях вече могат да кандидатстват всички фирми, а не само тези, които попадат в обхвата на малките и средни предприятия (МСП). До приемането на тази промяна максималния размер на кредитите бе 300 хил. лева, което изключваше от обхвата на мярката фирми с по-големи финансови нужди. За МСП заемите, които ББР ще гарантира, ще са до 1 млн. лева, а за по-големите фирми - до 2 млн. лева. Другото важно облекчение е, че гаранциите вече ще могат да се предоставят и за инвестиционни заеми без ограничения в сроковете за погасяване. Срокът на самата гаранция се увеличава от 5 на 6 години.

За да се запази фокуса към МСП, кредитите за тях трябва да съставят не по-малко от 60% от заемите на всяка една банка, които ББР гарантира. Важна подробност е, че при изчислението на тези 60% ще се вземат предвид и вече отпуснатите кредити, гарантирани от ББР по тази програма. Срокът за кандидатстване по нея се удължава до 20 юни 2021 година, но реалното време до голяма степен ще зависи от скоростта, с която търговските банки - партньори на ББР успеят да подготвят и подпишат анексите си по договорите си с нея. А това вероятно ще заеме около месец, заради нелеките правни и административни процедури в самите търговски банки.

Новата рамка на програмата за гаранции се стреми да я направи по-привлекателна за банките кредитори и по-облекчена за фирмите кредитополучатели. Това е важно, защото в настоящата ситуация банките предоставят заеми предимно на фирми с безспорно доказана платежоспособност и при висока норма на обезпечението заради влошената конюнктура. Точно поради тези две специфични условия много компании с легален бизнес биваха отхвърлени като кредитоискатели, защото банките се опасяваха, че досегашните ограничения на програмата за исканото обезпечение по кредитите - до 20% от размера им, е твърде ниско за риска, който те трябва да поемат. С измененията в програмата ББР продължава да гарантира до 80% от заемите, но банките, които ги отпускат могат да искат от длъжниците си обезпечения до 50% от размера на кредита, като по този начин покритието му достига 130 процента.

Много важно е увеличаването на лимита на гаранционни плащания от страна на ББР към търговските банки по програмата (CAP) от 30% на 50% за всеки един портфейл. Обикновено при подобни програми на Европейския инвестиционен фонд това покритие е между 10 и 25 процента. Новият по-висок лимит означава, че ако една банка има портфейл от гарантирани по програмата на ББР кредити от 200 млн. лева, при положение, че половината от него - 100 млн. лева, изпаднат в просрочие, въз основа на гаранцията тя ще получи от ББР пълната сума на тези проблемни заеми. В стария вариант гаранционното обезщетение в този случай щеше да е 60 млн. лева и с получените от банката 20% обезпечения, това нямаше да е достатъчно, за да покрие загубите й. При това сега банката ще може да получи гаранционните плащания при завеждане на изпълнителни дела срещу нередовните длъжници, а не едва след като се снабди с изпълнителен лист или вземането й бъде прието в процедура по несъстоятелност срещу длъжника, както бе досега. Цялата тази група от мерки увеличава сигурността за кредиторите, което на свой ред ще им даде възможност да облекчат условията и процедурите за отпускане на самите заеми, а това е добре за кандидатстващите за тях фирми.

Допълнително кредитиращите банки ще получат възможност сами да определят дали една фирма може да кандидатства за заем по тази програма, а не както досега буквално да се придържат към рамката на решението на Министерския съвет, регламентиращо условията на програмата. Това ще позволи по-голяма гъвкавост при одобряването на кандидатите. Но в никакъв случай не означава, че въпросните заеми ще са достъпни за фирми, които не са декларирали оборотите си пред данъчните власти или по друг начин са работили в сивия сектор. Предвидени са и други облекчения в свързания с тези заеми фирмен документооборот, които целят да разширят обхвата на дружествата, които могат да кандидатстват за заеми по програмата, като тя стане достъпна дори за най-силно засегнатите от COVID-19 браншове като туризъм и туроператорски услуги. Във всеки случай обаче програмата ще бъде насочена за подпомагане на легалния бизнес.