Щатският долар поскъпва спрямо еврото, йената и британската лира стерлинги на търга по време на валутната търговия в сряда сутринта.
Индексът ICE, който показва динамиката на долара спрямо шест валути (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, лира стерлинги и шведска крона), днес се повиши с 0,24%, а по-широкият индекс на долара WSJ - с 0,17%.
Към 10 часа българско време общата европейска валута се разменя на пазара по курс 1,0690 долара за едно евро в сравнение с 1,0703 долара за евроо в края на предишната сесия.
Стойността на американската валута спрямо японската в същото време се повиши до 133,28 йени за долар от 132,59 йени за долар при закриване на търговията във вторник.
Вече няколко сесии йената се търгува спрямо долара на най-ниското ниво от април 2002 г. поради сериозно несъответствие между действията и плановете на централните банки на САЩ и Япония. По-рано тази седмица ръководителят на японската централна банка потвърди готовността си да запази сегашната стимулираща парична политика, за да създаде условия за стабилна инфлация в страната.
Британската лира стерлинг в сряда сутринта се понижи по отношение на долара до $1,2568 за едни паунд в сравнение с $1,2592 за паунд в края на предходния борсов ден.
Фокусът на пазара е върху срещата на Европейската централна банка, която ще се проведе в Амстердам в сряда и четвъртък. Инвеститорите прогнозират покачване на лихвения процент по депозитите от ЕЦБ не по-рано от заседанието през юли и този път ще очакват изявления от регулатора за момента на приключване на програмата за обратно изкупуване на активи.
Освен това търговците очакват данни за инфлацията в САЩ за май, които Министерството на труда на страната ще публикува на 10 юни. Консенсусът на анализаторите предполага, че ръстът на потребителските цени в Съединените щати миналия месец остана на нивото от април от 8,3%, отбелязва Trading Economics. Базовата инфлация, с изключение на разходите за храна и енергия, се очаква да се забави до 5,9% през май от 6,2% през април.
Данните за инфлацията са ключови за решенията на Федералния резерв относно бъдещата посока на паричната политика. Въпреки известно забавяне, инфлацията в САЩ все още е твърде висока, за да възпре американския парично-кредитен регулатор от по-нататъшно затягане на политиката.