Около 900 млн. лв. повече са събрани за първите четири месеца от приходните агенции през 2016 г. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов, който участва в дискусия на тема „Да! На българската икономика”.

Министър Горанов отговори на въпрос, свързан с действията за повишаване на потребленията. „Прогнозите не са важни, важни са резултатите. Ако растежът е по-голям, е по-добре за всички. Умерен оптимист съм и като гледам какво ви се откъсва от сърцето в полза на фиска, резултатите за първите месеци на годината са обнадеждаващи и като темпо и като номинални растежи спрямо същите периоди на предходната година”, коментира министър Горанов, обръщайки се към бизнеса.

„Говорим за стотици милиони повече”, коментира финансист номер 1. Той бе категоричен, че събраните средства номинално за първите четири месеца на тази година са около 900 млн. лв. повече. С толкова повече са постъпленията в двете приходни агенции спрямо същия период на миналата година.

„Това е над 1% от БВП и е доста сериозно нарастване, което до голяма степен идва от ограничаване укриването на данъци, не може да не се отчете и растежът, който наблюдаваме, дивиденти, от който черпим всички”, коментира министър Горанов.

„Аз ще остана консервативен поне докато не получа ясно потвърждение, че мога да бъда много по-оптимистичен. Доколкото зависи от мен, аз пръв бих се подчинил на премиерската повеля за удвояване на растежа”, каза още той.
Министър Горанов отчете, че кризата е преструктурирала икономиката по един доста по-здравословен за устойчив растеж начин.

Министър Горанов отбеляза, че най-големият резерв е свързан с вътрешното крайно потребление, което минава в създаването на усещане за стабилност, както и през начина, по който всеки един български гражданин се чувства днес. „Хората харчат днес – толкова, колкото очакват да изкарат утре. Това е теорията на рационалните и адаптивни очаквания, с която политиците трябва да работят”, отбеляза Горанов.

Той каза още, че за истински растеж е необходима дългосрочна стабилност не само в политически план, а дългосрочна стабилност, която да даде перспектива на хората, за да могат спокойно да потребяват и да се развива икономическият цикъл, така, както се случва със стара Европа в момента.

„Надявам се след лятото и особено в края на годината, когато ще завърши инвентаризацията на целия финансов сектор, ние ще сме в същата структура на финансова система и доста по-спокойни, че в България финансовият бизнес се развива по европейски правила”, коментира той.

По думите му това ще даде възможност на „колегите от финансовия сектор да развият кредита като инструмент, към който се отчитат сериозни резерви”.
Горанов като представител на правителството пое ангажимент данъчната система да не бъде изменяна.

По отношение на бюджета той отчете, че остава задачата на правителството да харчи толкова, колкото изкарва, каквато е фискалната стратегия на правителството. По отношение на администрацията Горанов заяви, че честите смени на ключови административни ръководители, особено по места уврежда в съществена степен качеството на работата на администрацията и поставя под угроза добрата комуникация между администрацията и бизнеса.

Финансовият министър визира „битовата корупция” или корупцията на най-ниско ниво, която по думите му е „по-голям бич дори и от голямата корупция”, заяви Горанов. Той бе категоричен, че ще бъдат наложени нови стандарти на работа.

„Подобни стандарти в приходните администрации се налагат и ще продължават да се налагат”, заяви Горанов като изтъкна, че очаква от бизнеса да комуникира с него проблемите, които има с администрацията и ако трябва, те ще бъдат отстранявани по „Търновски модел” като визира случилото се преди два месеца в дирекцията по приходите във Велико Търново.

Горанов заяви, че митниците са наслоили в общественото съзнание възприятието за корупция. „Резервите в това отношение ще бъдат използвани в максимална степен”.

Министър Горанов коментира още и позицията на правителството по отношение на здравеопазването с думите „предпочитам, когато говорим за инвестиции, те да са в реалната икономика, а не в социалната такава”. Той коментира още, че болниците са като волтаиците и тук е конфликтът на интересите, които държавата трябва да преодолее.