Екип икономисти от БАН, сред които добре познатите на читателите на Money.bg професор Гарабед Минасян и ст.н.с.др. Митко Димитров, споделиха вижданията си за бюджетния излишък в България на специална пресконференция в БТА. Бюджетният излишък не е паднал от небето, това на практика представляват пари, събрани от населението, от нас. Учените изтъкнаха: дискусията следва да се прецизира, не трябва да се умува как бюджетният излишък да бъде похарчен, а дали изобщо трябва да има бюджетен излишък в страната. Или поне дали е оправдано бюджетният излишък да бъде толкова висок.

Ясно е, независимо от твърденията на финансовия министър, че събирането на извънредни пари и след това залповото им изразходване, не е най-добрия начин за управление на публичните средства. Известни са редица икономически теории и успешни практики, според които държавата не трябва да изземва парите, а да ги оставя при хората. По този начин ще се увеличи икономическата активност, ще нарасне и БВП на страната.

Българският бюджетен излишък е щекотлив въпрос също и затова, че той се разпределя от политически лидери, в извънпарламентарна процедура. Докато Народното събрание приема Закона за републиканския бюджет всяка година, бюджетният излишък се разпределя по правителствено усмотрение и е напълно уместно да се усъмним в безпристрастността на изпълнителната власт.

Може да се намери потвърждение и в това, че събирането и харченето на висок бюджетен излишък води до повишаване на инфлацията (същата тази инфлация, която пречи на правителството да увеличи заплатите в публичната сфера). В последния месец в края на годината, когато „излишъкът" се усвоява и се правят по-големи бюджетни разходи, е документирана и по-висока инфлация, изтъкна директорът на института по икономика на БАН проф. Димитров.

Професор Минасян, чийто задълбочен анализ на проблема имахме честта да публикуваме в началото на седмицата, обясни понятието двоен дефицит. Под двоен дефицит се разбира ситуацията, в която в страната има дефицит на текущата сметка (България заедно с Латвия е рекордьор в ЕС с дефицит по текущата сметка над 20% от БВП) и едновременно с това и бюджетен дефицит. Бюджетният излишък има компенсаторна, гарантираща стабилността роля и в този смисъл, предвид огромния ни дефицит във външната търговия и по текущата сметка, за България е добре да работи с излишък. Впрочем така правят редица държави, макар и в света „финансите на излишъка" да са все пак малцинство. Само че всичко си има граници: проф. Минасян е привърженик на излишък от порядъка на не повече от 3% от БВП.

Големият проблем се съдържа в съзнателното постигане на големите бюджетни излишъци в България от страна на управляващите. Действително, има повишаване събираемостта на данъците в страната (при ДДС с 30% по-висока събираемост в рамките на 3 години). Но черешката е другаде. Приемат се необосновано ниски прогнозни значения за инфлацията, следователно дефлаторът на БВП става по-нисък, прогнозира се по-нисък БВП от реалистичното, което води до залагане на по-ниски приходи и разходи в бюджета. През последните години приходите надвишават планираните с 12 - 14%, а разходите остават стабилни, даже може да се говори за „задържане на разходната част". Прогнозите за БВП през 2006 г. са били с 8% по-ниски от реализираните, през 2007 г. БВП е с 11% по-висок отколкото е планирано при съставянето на бюджета, оценка за 2008 г. е около 7% превишение на изпълнение над плана.

В макроикономиката на нито една страна няма само лоши неща. Същото се отнася и за нашата държава. Облекчаващо обстоятелство за България е стабилното нарастване на валутните незлатни резерви, които са се покачили с 40% за първите 8 месеца на годината. Като цяло в страната влизат повече пари, отколкото излизат, независимо от дефицита по текуща сметка. Защо? - защото външните инвеститори чувстват, че има смисъл да се инвестира у нас. Това води и до повишено доверие в българския лев. Другото добро нещо е повишената събираемост на данъците. Но въпреки всичко, създава се усещането, че на администрацията сякаш не й се вярва благоприятната тенденция със събираемостта на данъците да се задържи устойчиво.

Тази година е специална: до юли приходите са преизпълнени с 600 млн. лв., но не са усвоени разходи в размер на 1.9 млрд. лв. (1.9 млрд. по-малко от плана са изхарчени). Що се касае за разходите, няма основание да се хвалим с икономично управление на държавните средства: това са задържани капиталови разходи от кофинансиране по европейски проекти, ставащо ненужно заради наложеното ни наказание от Брюксел.

Относно влиянието на бюджетния излишък и разпределянето му върху социалната сфера се изказа Искра Белева, специалист по икономика на труда. Но думите й рязко се отличаваха от популисткото „подпомагане на пенсионери по Коледа", което управляващите искат да ни представят за социален ангажимент. Според учения, в социалната сфера инцидентните финансови инжекции не следва да се адмирират.

Всъщност бюджетният излишък ощетява развитието на социалната сфера. Какво щеше да се случи, ако парите бяха оставени в домакинствата (например да се продължи практиката на отстъпки за ДОД в семействата с деца)? В другите развити страни намаляване на данъците се използва широко за насърчаване: у нас от една страна няма достатъчна политическа воля, от друга няма достатъчно изследване за възможностите за това.

Вторият въпрос на д-р Белева е: колко от излишъка ще отиде в социалната сфера? И как? Защото в бюджета на социалното министерство цели 76% са предвидени за социално подпомагане. Подпомагане, спасяване, помощ за рискови групи ... А не е ли време от спасителни действия да се премине към насърчаване, стимулиране, активизиране? Белева заяви: смисълът на икономическото развитие е благоденствието на хората (забравихме го в последните 20 години, но в развитите икономики е именно така). То може да се постигне с отделяне на повече пари за образование и заетост.

Сред другите предложения на учените изпъкна това за предоставяне на 20% от бюджетния излишък на общините за капитални разходи (за безопасност на пътища, мостове, диги и т.н.) и възможността да се намали ДДС и вноската за социални осигуровки. Последното предложение идва от директора на икономическия институт на БАН: понижението на данъците да не е драстично, а плавно с 2% годишно.

След срещата професор Минасян сподели за читателите на Money.bg: Оценявам бюджетния излишък в България положително предвид високия дефицит на текущата сметка у нас. Страхувам се какво можеше да стане, ако го нямаше. Но за всяко нещо си има граници. Например нормалното (евристично правило) е валутните резерви на страната да покриват 3 месеца вноса й. През 1997 г. този важен макроикономически показател падна под 1 месец при тънкия ни внос тогава. Сега разполагаме с валутни резерви за 6 месеца от раздутия ни внос. Докога ще продължаваме? По същия начин, в един момент държавният бюджет престава да изпълнява функцията си на стабилизатор. Има пълно фиаско при определяне на бюджетните пропорции. Нещата с публичните финанси на България с толкова голям бюджетен излишък не могат да бъдат реални.