Според подуправителя на БНБ Калин Христов дигиталните валути, емитирани от централни банки (т.нар. Central bank digital currency - CBDC), имат две цели. В интервюто си за изданието BGlobal той ги дефинира така: първата е класическа и е свързана с нивото, до което централните банки могат да намаляват лихвените проценти (т.нар. Effective lower bound).
"Когато лихвите са отрицателни - в момента лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ, който има основно влияние върху финансовите пазари и икономиката, е на ниво минус 0,5% - се появяват предпочитания спестяванията да се съхраняват под формата на банкноти, където лихвеният процент е нула. Това намалява ефективността на паричната политика. В сценарий, при който банкнотите се електронизират (и се превърнат в CBDC), на тях също ще може да се налагат отрицателни лихви", казва Христов.
Подуправителят подчертава, че отрицателните лихви на практика се явяват данък върху спестяванията, какъвто не би трябвало да се налага от централните банки, защото в демократичните страни данъци могат да бъдат въвеждани само от парламентите. "Централните банки обаче не разглеждат такава политика като данък, който намалява спестяванията на домакинствата, а като стимул за ограничаване на спестяванията и увеличаване на потреблението и склонността към задлъжняване", казва Христов. Заключението му е че първата цел на дигиталното евро е отрицателните лихви да действат и върху банкнотите, ако хората съхраняват спестяванията си в такава форма.
Втората цел на дигиталните валути е, че в континентална Европа набира сила притеснението от т.нар. big tech - големите технологични компании, които не са европейски, като Google, Amazon, Facebook и китайските Alibaba и Tencent. Според Хрисов тези компании възнамеряват да въведат собствени валути (stable coins) и ако хората разполагат с частни дигитални пари, с които лесно да осъществяват трансакции помежду си, те биха използвали много по-малко еврото.
"Това означава, че на глобално ниво ролята на еврото би намалявала. А колкото по-малко се използва една валута, толкова по-слабо ефективна е паричната политика на централната банка емитент и толкова по-малко е влиянието ѝ в конкретната икономика. Така че и притеснението от емитирането от страна на big tech предизвиква централните банки да направят дигитални пари, които хората да използват вместо парите, създадени от технологичните компании. Целта е да бъде намалена ролята на тези компании в глобалната парична конкуренция."
Христов за пореден път обръща внимание и на факта, че в настоящата кризисна ситуация паричната политика на централните банки е нискоефективна и дори безсилна да се бори с негативните икономически ефекти.
"Предвид значителното изчерпване на възможността паричната политика в еврозоната да има стимулиращо действие, в настоящата икономическа среда фискалната политика е основният инструмент за реакция. Политиката на ЕЦБ на масирано предоставяне на ликвидност на търговските банки и покупки на ДЦК в новата им програма Pandemic Emergency Purchase Programme подпомага достъпа до финансиране на правителствата с голяма задлъжнялост и поддържа цените на финансовите активи. Това финансиране на мерките на правителствата в краткосрочен период и като временна мярка е рационално поведение. Основният въпрос е как и кога тази политика ще бъде прекратена. Профилът на настоящата криза не дава основание да се предполага, че правителствата на повечето страни в еврозоната ще успеят да свият дефицитите си в близък хоризонт. Следването на настоящата политика в по-продължителен период от време ще намалява както ефективността ѝ, така и ще намалява стимулите за разрешаване на структурните проблеми."
USD
CHF
EUR
GBP
