Решението на БНБ да отстрани подуправителя Андрей Гюров от заеманата от него длъжност поради несъвместимост подлежи на обжалване в съда. И тъй като Гюров вече заяви, че ще се възползва от това свое законово право, влизаме в ситуацията, че ще бъдем свидетели на уникално за страната ни съдебно дело. Уникално, защото от подновяването на статута на БНБ като независима институция през 1991 г. до момента такова дело не се е водило, поради дългогодишната липса на правна възможност управителят и подуправителите да обжалват своето евентуално предсрочно освобождаване. Поради посочените по-горе причини Върховният административен съд, където ще се гледа жалбата на Гюров също ще трябва да излезе с уникално решение.

Цялата тази ситуация е достатъчно силен аргумент да публикуваме по случая професионалната позиция на адв. Янчо Трончев. Той известен в професионалната гилдия като един от адвокатите с огромен - няколко десетилетия, опит в наказателни и административни съдебни казуси, в които успешно е защитавал и дори в момента защитава интересите не само на банки и банкери, но през годините е представлявал в съда интересите на БНБ и на членовете на нейния управителен съвет.

Ето каква е позицията на адв. Трончев по казуса с Андрей Гюров

"В медийното пространство се появяват различни становища по възможното отстраняване на подуправителя на БНБ Андрей Гюров. Това ме провокира да изразя своето лично мнение по случая.

Какъв правни последици имат решенията на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/ и на УС на БНБ, които, както разбрахме се атакуват в съда.

1/ Решението на КПК - Заставам зад становището, че това решение е от типа на т.нар. вътрешнослужебни или подготвителни актове. Съдебната практика трайно се ориентира в това разбиране, поради което едно такова решение не следва да подлежи на оспорване. Такова решение, при което се установява несъвместимост се различава от това, при което се установява конфликт на интереси по чл. 92 от ЗПК, предвид правомощията на Комисията съгласно чл. 13, ал. 1, т. 6 ЗПК. Второто /за конфликт на интереси/ подлежи на оспорване на основание чл. 94 ЗПК.

С оглед на горните съждения, правилен се явява извода на БНБ, че дори да е налице започнало съдебно производство по оспорване на решението на КПК, такова производство се явява недопустимо. Според мен административният съд - АССГ - не би следвало да даде ход по същество. Като начало съдът е следвало да остави без движение жалбата на Андрей Гюров на основание чл. 159, т. 1 АПК, тъй като актът не подлежи на оспорване на основание съгл. чл. 64 АПК.

2/ Решението на УС на БНБ от 16.07.2024 г. - считам, че следва да се има предвид следното:

Решението на УС на БНБ подлежи на оспорване в 7-дневен срок (без да е посочено от кога - от издаването му, или от връчването) от подуправителя Гюров. Също така съгласно чл. 14, ал. 2, изр. 4 ЗБНБ, съдът / в случая Върховният административен съд /ВАС/ следва да се произнесе в 14-дневен срок от постъпване на жалбата с решение, което е окончателно. Но никъде не е предвидена санкция при неспазване на срока, което предполага, че той е инструктивен. Практика по този въпрос няма. С други думи следва да се има предвид, че производството има шанс да се протака повече от 14 дни.

На следващо място, следва да се има предвид, че спиране на съдебно производство няма уредба в АПК, поради което на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се прилага основанието, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. По тази разпоредба практиката е разнородна относно това, какво е преюдициален спор. Още повече, че в настоящия случай е допустим и косвен контрол върху решението на КПК, като ВАС следва да се произнесе и по действителността и законосъобразността на административния подготвителен акт (Решение за установяване на несъвместимост). Ето защо, считам, че по-скоро съдът няма да спре производството заради другото дело, насрочено за 16.09.2024 г. в АССГ. Дори да не се приемат тези аргументи, най-малкото факта, че самото решение на КПК не представлява оспорим акт би било достатъчно за съда да не се занимава.

В същото време, следва да се има предвид, че България често е обект на критика от ЕСЗПЧ, поради което ако се намери някакво основание за оспорване на потенциалното решение на ВАС, поради нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 ЕКЗПЧ, ако то е взето преди решението на АССГ, то тогава може да бъде отменено решението от 5-членин състав на ВАС (по реда на извънредния способ, след решение на ЕСЗПЧ) и да се възобнови съдебното производство. Но това е само възможна хипотеза, все пак ВАС като компетентен съд е в правото си да реши да спре или не производството по жалбата срещу решението на УС на БНБ.

Реално проблемът в настоящия казус е следния: Производство пред АССГ не би следвало да има, а е трябвало да бъде прекратено на етап след подаване на жалбата от Гюров, тъй като това /решението на КПК/ не е акт подлежащ на оспорване. От друга страна - ще тръгне производство пред ВАС по обжалване Решението на УС на БНБ, което ще изпревари по време предходното. А решението на ВАС ще бъде окончателно. Ако то отхвърли жалбата на подуправителя Гюров - решението на УС на БНБ ще следва да бъде гледано в Народното събрание и ще последва решение за освобождаването му. При положение, че уважи жалбата - решението на УС на БНБ се отменя и подуправителят продължава да заема длъжността.

В заключение считам, актът на УС на БНБ е достатъчно издържан и няма да "падне" в съда. Също считам, че съдът не следва да спира производството. Това обаче е въз основа на моята правна логика. Съдът може да приеме строго формалистичен подход, който е традиционен за повечето съдии, и да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В същото време, ако са по-запознати с особеностите на косвения контрол за законност върху административните актове, могат да пренебрегнат правилото на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и директно да се произнесат върху решението на КПК, както би следва и да бъде, тъй като това не е акт подлежащ на оспорване. Но това са правни нюанси, все пак съдът ще се произнесе въз основа на фактите, закона и своето вътрешно убеждение.

По отношение твърденията, че отстраняването на подуправителя на БНБ е възможно да попречи на влизането на България в еврозоната, считам, че това няма по никакъв начин да се отрази на страната, тъй като с последните изменения от 2024 г. на чл.12 от ЗБНБ, изискванията за заемане на длъжността "подуправител" бяха конкретно регламентирани и са в унисон с европейските практики."