Банките са изправени пред риск от пропуснати приходи в размер на 3,7 трилиона долара през следващите три години, като през този период секторът ще премине през най-тежкия период в резултат на ефектите от корона кризата.

Това се посочва в годишния преглед на световния банков сектор на експертите от McKinsey. Според него кризата за индустрията ще бъде усетена на два етапа. Първият от тях ще дойде към края на 2021 година, когато те ще отчетат сериозни кредитни загуби, но вероятността за фалити на банки не се очакват.

На следващия етап банките ще трябва да се справят с тежки проблеми за текущите си операции на фона на слабото възстановяване на растежа. Това ще се случи през следващите години, които могат да продължат и след 2024 година.

"В зависимост от сценария между 1,5 трилиона долара и 4,7 трилиона долара от приходите на банките могат да бъдат загубени между 2020 и 2024 година. Според базовия сценарий ще бъдат загубени 3,7 трилиона долара такива, което се равнява на приходите на индустрията за период от половин година", посочват специалистите.

"Добрата новина, поне за банките и за финансовата система, на която обществото разчита, е, че индустрията е достатъчно добре капитализирана, за да устои на наближаващия шок. Отделните региони ще се представят по различен начин, но като цяло системата е достатъчно устойчива", добавят те.

От McKinsey посочват, че за да успеят да преодолеят кризата, финансовите институции ще трябва да преразгледат своите бизнес модели и да се съсредоточат повече върху сегментите, които гарантират по-големи приходи от такси на фона на падащите лихви. В допълнение експертите съветват банките да обърнат и повече внимание върху дигитализацията на бизнеса си.

Секторът ще бъде изправен и пред структурни предизвикателства по отношение на техните екипи. Пандемията се превърна в катализатор за по-бързите промени на пазара на труда, като според доклада започва да расте търсенето на висококвалифицирани специалисти за разлика от редовите служители в банковите клонове. По оценката на експертите банките могат да избегнат масовите съкращения, а вместо това е необходимо да се фокусират върху нови източници на производителност.