Енергийният преход продължава с пълна пара: електромобилите заменят автомобилите с двигатели с вътрешно горене, а соларните панели и вятърните турбини изместват въглищата и петрола. Учените предупреждават, че задържането на температурите в рамките на 1,5 градуса по Целзий повишение изисква намаляване на вредните емисии с 45 процента до 2030 г. и въглеродно неутрална икономика до средата на века, пише OilPrice.com.

Енергийният преход движи и следващия суперцикъл при суровините, а възможностите пред производителите, енергийните трейдъри и инвеститорите са огромни. BloombergNEF изчислява, че преходът изисква приблизително $173 трлн. инвестиции в инфраструктура и предлагане през следващите три десетилетия.

Никъде обаче прогнозите не са по-бляскави отколкото при металите.

Технологиите за чиста енергия изискват повече метали от конкурентите им, които се базират на употребата на изкопаеми горива. Според анализ на Eurasia Review цените на медта, никела кобалта и лития могат да достигнат исторически върхове за безпрецедентно дълъг период от време при изпълнение на сценария за нулеви емисии. Общата стойност на производството ще се увеличи четирикратно между 2021 и 2040 г. и ще се конкурира с общата стойност на добива на петрол, или $13 трлн. само за тези четири метала.

А за фосилния сектор нещата не изглеждат добре: електромобилите и автомобилите с горивни клетки ще премахнат нуждата от 21 млн. барела дневно до 2050 г.

Соларни панели

Ключови метали и минерали: стомана, алуминий, полисилиций, мед, сребро

BNEF изчислява, че са нужни 10 252 тона алуминий, 3 380 тона полисилиций и 18,5 тона сребро за производството на соларни панели с 1GW капацитет. Очаква се изградените соларни съоръжения да се удвоят до 2025 г. и учетворят до общо 3 000 GW до 2030 г.

Неочакваният скок на търсенето на соларни панели от края на 2020 г. доведе до ръст в цената на полисилиция и сложи край на продължаващото десетилетие намаление на разходите за поставяне на соларна инсталация.

В момента се изграждат няколко нови завода за полисилиций, основно в Китай. Те ще покрият разликата между търсенето и предлагането. BNEF също не смята, че недостигът ще продължи твърде дълго, но анализът посочва по-голямо притеснение относно останалите метали: сребро, алуминий и стомана.

Вятърни турбини

Ключови метали и суровини: цимент, стомана, фиброармирована пластмаса, електронна скрап, мед, алуминий, полимери

Нужни са 154 352 тона стомана, 2 866 тона мед и 387 тона алуминий за изграждането на вятърни турбини и прилежаща инфраструктура с капацитет 1 GW, по изчисления на BNEF. Global Wind Energy Outlook прогнозира, че инсталирания вятърен капацитет ще достигне 2 110 GW до 2030 г., 185% ръст.

Както и в соларния сектор, растящите цени на суровините оказват отрицателно влияние върху вятърните проекти - в комбинация с изтичащи субсидии в Китай.

Датската Vestas Wind Systems, един от най-големите производители на вятърни турбини, намали прогнозата си за 2021 г., цитирайки по-скъпите суровини и проблемите в доставните вериги.

Голяма част от поскъпването се дължи на стоманата.

Но дългосрочната прогноза е бича, а BNEF изчислява, че добавянето на капацитет ще се възстанови от настоящия шок и ще достигне темп от 129 гигавата годишно до 2030 г.

Литиево-йонни батерии

Ключови метали и суровини: мед, алуминий, литий, никел, кобалт, манган

Най-силен ръст се очаква при батериите.

Причината се крие в ръста на продажбите на електромобилите и в инвестициите на ютилити компаниите в съоръжения за съхранение на енергия. 7% от възрастните в САЩ имат електромобил или хибриден автомобил, а 39% казват, че е "много вероятно" да обмислят покупката на такъв.

Цените на литиево-йонните батерии намаляха с 89% между 2010 и 2020 г. и достигнаха $137 за киловатчас. При 100 киловатчаса електромобилите ще достигнат ценови паритет с автомобилите с двигатели с вътрешно горене, което ще подсили допълнително продажбите.

Според Международната агенция за енергетика съоръженията за съхранение на електроенергия в САЩ увеличават четворно капацитета си между 2014 и март 2019 г. до 899 мегавата. До 2023 г. се очаква капацитетът да достигне 2 500 мегавата.

UBS изчислява, че само този пазар в САЩ ще достигне $426 млрд. през следващото десетилетие.

Нужни са 1 731 тона мед, 1 202 тона алуминий и 729 тона литий за производството на батерия с капацитет 1 гигаватчас.

BNEF изчислява, че предлагането на литий ще остане по-ниско от търсенето до 2020 г. Но до 2027 г. се очаква недостиг на литиев хидроксид - предпочитана съставка.

Нещо повече, ограниченото предлагане на други материали вече заплашва възможността на сектора да отговори на бума на продажби на електромобили. Притеснението е най-голямо при литиевите химикали и медното фолио. Всички ключови метали записват ръст в цената от средата на 2020 г. насам.

Според BNEF никелът и манганът ще бъдат в най-значим недостиг през настоящото десетилетие.

Зарядни станции

Ключови метали и суровини: мед

Растежът на пазара на зарядни станции за електромобили зависи от фактори като повишената нужда от подобна инфраструктура, правителствени стимули за електромобили и други.

Типичната бърза публична зарядна станция се нуждае от 25 кг. мед, докато по-малка домашна станция - от 2 кг., според BNEF. Може и да не звучи като много, но се очаква зарядните станции по света да се увеличат от 1,3 млн. през 2020 г. до 30,8 млн. през 2027 г. Само през миналата година инсталираните станции растат трикратно.

Според BNEF до 2040 г. ежегодното изграждане на станции ще достигне 309 млн. броя, а годишните инвестиции ще надхвърлят $590 млрд.

Австралийската Tritium, вторият най-голям производител на зарядни станции, вече изпитва ценови натиск заради повишените цени на медта.