Потенциалните приходи на руския бюджет от таксуване на предприятията за емисии на парникови газове под формата на въглероден данък или от системата за търговия с въглеродни квоти могат да достигнат 4,3-4,4% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП) през 2030 година. Това е максимумът сред всички страни в света. Експертите обаче смятат, че минусите за икономиката от плащането на таксите за емисии преобладават.

Тази оценка дават от Международния валутен фонд (МВФ) в статия от поредицата "Климатични бележки", публикувана на 21 ноември, съобщава агенция РБК.

Най-големият принос към хипотетичните приходи на Русия идва от потенциални въглеродни такси от промишлеността, а останалата част идва от приходите от въглеродни такси от секторите "Производство на електроенергия", "Транспорт" и сгради (последните отделят емисии на парникови газове от потреблението на енергия).

Авторите отбелязват, че като цяло някои приходи може да са необходими на държавите, за да компенсират домакинствата с ниски доходи, но "нетният фискален баланс може да се подобри или поне да не се влоши чрез ценообразуване на въглеродните емисии". През 2021 г. Световната банка написа, че реформата на енергийните субсидии, включително намаляването на субсидиите за домакинствата, може да бъде съществен елемент от усилията за декарбонизация на руската икономика.

Според експертите на МВФ нетните приходи в бюджетите на страните от начисляването на такива такси обикновено възлизат на до 2% от БВП. Докато в страните с високи доходи, където емисиите са по-ниски, сумите са по-малки, отколкото в страните с доходи над средните.

След Руската федерация вторите бенефициенти по обем такива приходи могат да бъдат държавните бюджети на Саудитска Арабия и Китай - около 2-3% от БВП. Приходите на САЩ се оценяват на 1% от БВП, а на ЕС около 0%.

МВФ обяснява, че ценообразуването на въглеродните емисии е важно условие за постигане на климатичните цели, посочени в Парижкото споразумение от 2015 година. Те включват ограничаване на повишаването на средната глобална температура под 2 градуса по Целзий (над прединдустриалните нива), както и намаляване на емисиите на парникови газове.