Анатоли Калетски, главен икономист и съпредседател на Gavekal Dragonomics и председател на Института за ново икономическо мислене, анализира ситуацията с гръцката дългова криза пред независимото издание Project Syndicate.

Добрата новина е, че фалита на Гърция вече не представлява сериозна опасност за останалата част от Европа. Лошата новина е, че гръцкия премиер Алексис Ципрас не разбра това и отказа да продължи преговорите за спасение на Гърция, определяйки условията на кредиторите като "абсурдни".

Войнствената позиция на Ципрас е следствие на неговото убеждение, че Европа има нужда от Гърция, толкова отчаяно, колкото и Гърция има нужда от Европа. Това е истинският "абсурд" на настоящите преговори и огромното неразбиране на Ципрас относно силата, която той самия има в тези преговори. Това негово неразбиране застрашава страната му от катастрофа, партията му от унижение, а най-вероятно и двете.

Най-вероятният изход от ситуацията е Ципрас да се отметне от собствените си думи и да се съгласи с условията на "тройката" (ЕК, ЕЦБ, МВФ) преди края на юни. Ако не го направи, Европейската централна банка ще преустанови подкрепата си за гръцката банкова система, правителството ще остане без пари за обслужване на външния си дълг, но и за плащане на пенсии и заплати в страната. Отрязана от всякакво външно финансиране, Гърция ще се превърне в икономически изгнаник - Аржентина в Европа, а публичния натиск вероятно ще свали Сириза от власт.

Изходът от тази ситуация би бил още по-трагичен поради факта, че принципния икономически анализ на Сириза, който изискваше "разхлабване на примката" бе прав. Но вместо да търси реалистично постижими цели за омекотяване на изискванията на програмата на "тройката", Ципрас похаби шест месеца в символични битки по икономически незначими теми като трудово законодателство, приватизация и дори името на "тройката".

Това провокативно поведение на Гърция, доведе до загуба на всички потенциални поддръжници като Франция и Италия. И още по-лошо, управлението на Ципрас изпепели бюджетния излишък, който остави правителството на Самарас и бе основен коз в самото начало на преговорите.

Сега Ципрас бленува, че все още има коз, а именно страхът на Европа от гръцки фалит. Но това е илюзия, която бива насаждана от финансовия министър Янис Варуфакис. Професорът по "теория на игрите", наскоро се похвали пред New York Times, че "малката Гърция, за да оцелее, може да съсипе целия финансов свят", както и че неговия имидж на "нерационален глупак работи добре за мен", като заплашва останалите финансови министри от Еврозоната.

Явно Варуфакис вярва, че неговото "задълбочено познаване на теорията на игрите" дава на Гърция съществено предимство в "сложната динамика" на преговорите. Всъщност, играта, която се играе в Европа прилича по-малко на шах и повече на морски шах, в който равенството е нормален изход, но грешния ход означава фалит.

Правилата на играта са много по-прости, отколкото Варуфакис очакваше, заради момента, в който се случва всичко или по-точно същата седмица, в която изборите в Гърция бяха спечелени от Сириза. На 22 януари 2015, ЕЦБ взе решение да предпази Еврозоната от потенциален гръцки фалит. Обявявайки огромна програма за изкупуване на държавни ценни книжа, много по-голяма, вземайки предвид пазара на европейски държавни ценни книжа, спрямо подобни схеми в САЩ, Великобритания или Япония, президентът на ЕЦБ Марио Драги изгради непробиваема защитна стена, която бе нужна от много време, за да предпазва от финансови стопявания като това на Лемън Брадърс.

Новата възможност на ЕЦБ да печата пари, реално без ограничение, за да оказва подкрепа на банките и правителствата, намалиха гръцката зараза до несъщественост. Това представлява сериозен завой в европейските финанси, който гръцките политици, а и редица икономически анализатори не успяха да проумеят.

Преди това решение на ЕЦБ, гръцката зараза бе съществена опасност. Ако гръцкото правителство фалираше или се опиташе да напусне Еврозоната, гръцките банки щяха да се сринат, гърците, които не са успели да си изтеглят парите от страната, щяха да изгубят спестяванията си, както се случи в Кипър през 2013 година. Когато спестяващите в други държави със сериозен дълг като Португалия и Испания видят това, те биха изпитали страх от сходни загуби и биха преместили парите си в банки в Германия или Австрия, както и притежаваните от тях държавни ценни книжа на Португалия и Испания.

Преди януари, това развитие на нещата бе доста вероятно, но програмата на ЕЦБ за изкупуване на държавни ценни книжа, сложи спирачка на всяка една стъпка от процеса на зараза. Ако собствениците на португалски държавни ценни книжа биват обезпокоени от предстоящ фалит на Гърция, ЕЦБ просто ще увеличи купуването на подобни книжа, без да има ограничения в обема, което лесно ще спре процеса на масова разпродажба.

Ако спестяващите в португалски банки започнат да местят парите си в Германия, ЕЦБ ще върне тези пари в Португалия чрез междубанкови депозити. И отново няма ограничения за количеството пари, което ЕЦБ може да върне по този начин, стига португалските банки да останат платежоспособни, а те ще останат, тъй като ЕЦБ ще продължава едновременно да купува и португалски държавни ценни книжа.

Накратко, програмата за изкупуване на държавен дълг на ЕЦБ трансформира централната банка от пасивен наблюдател на евро кризата, парализиран от остарели законово ограничения от Маастрихското споразумение, в кредитор от последна инстанция. Със силата да монетизира държавни ценни книжа подобно на щатския Федерален резерв, Японската централната банка и Английската централна банка, ЕЦБ най-накрая може да предпазва Еврозоната от финансови зарази.

За жалост на Гърция, това бе пропуснато от правителството на Ципрас. Гръцките политици, които все още ползват страха от финансова зараза като свой коз в преговорите, трябва да обърнат внимание на съвпадението на времето между гръцките избори и новата програма на ЕЦБ за изкупуване на държавен дълг, и следва да си направят изводите. Новата политика на ЕЦБ е конструирана, за да предпази еврото от излизане на Гърция от Еврозоната или фалит.

Най-новият елемент в гръцката стратегия за преговори е да се иска откуп, за да не се самоубие страната. Подобна стратегия може да проработи за самоубиец с бомба, но Гърция държи пистолет насочен към собственото слепоочие и на Европа не и пука особено, ако сама натисне спусъка.